ДО:
Г-ЖА НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н СЕВИМ АЛИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ
Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Г-Н НИКОЛАЙ НАНКОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
Г-Н ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Г-ЖА ПАВЕЛА МИТОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА
СТАНОВИЩЕ
Относно: Проект за решение за Мораториум върху промяна на предназначението на земеделски земи – държавна и общинска собственост за изграждане на фотоволтаични паркове и вятърни електроцентрали, внесен в Народното събрание със сигн. № 51-554-02-55 от 06.02.2025 г.
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) изразява своето категорично несъгласие с предложения проект за решение за Мораториум, който предвижда забрана за промяна на предназначението на земеделски земи – държавна и общинска собственост, за изграждане на фотоволтаични паркове и вятърни електроцентрали.
Настояваме да бъде отчетено, че приемането на подобен мораториум нарушава редица конституционни и законови принципи, които определят баланса между централната власт, местното самоуправление и правото на гражданите да се разпореждат със собствеността си. Аргументите ни се основават на широк набор от правни, икономически и социални факти и съображения, които недвусмислено сочат, че такова законодателно решение е изпълнено с противоречия, нецелесъобразно е спрямо приложените към него мотиви и влиза в непреодолим конфликт с интересите на българската икономика, граждани и местното самоуправление.
Напомняме, че сходен проект за мораториум бе внесен в 49-то Народно събрание (под № 49-354-02-10 от 26.04.2023 г.), но не получи подкрепа при разглеждането му от водещата парламентарна Комисия по земеделието, храните и горите, която го отхвърли. Тогава Министерството на земеделието и храните също изрази аргументирано становище, с което не подкрепи предложението за мораториум. Същото не бе предмет на допълнителни обсъждания и гласувания в рамките на последващи парламентарни процедури, с което вече е формиран прецедент на отхвърляне на подобен тип необосновани предложения от страна на Народното събрание.
В допълнение, мотивите към предложения проект за мораториум почиват на неверни твърдения за конфликт между производството на възобновяема енергия и земеделска продукция, какъвто обективно не съществува. Изградените и въведени в експлоатация към днешна дата ветроенергийни и фотоволтаични електроцентрали заемат по-малко от 0,1% от земята със селскостопанско предназначение в България, при съблюдаване на съществуващите законови ограничения това да се случва върху земи с ниски плодородни качества, що се отнася до соларните технологии. Дори да направим смело предположение, че в следващите няколко десетилетия бъдат реализирани десетократно повече нови възобновяеми мощности – което е крайно невероятно, поради наличието на редица обективни ограничения от технологично, пазарно и финансово естество – това няма да доведе до конфликт между производството възобновяема енергия и земеделска продукция, защото ще бъде засегната по-малко от 1% от земята със селскостопанско предназначение в страната.
Не бива да се пренебрегва, че възобновяемата енергия има ключово значение за българската икономика и бе сред важните елементи за преодоляване на ценовата криза в енергетиката през 2022 г и 2023 г. От една страна, фотоволтаичните и вятърните централи предлагат производство на електроенергия на изключително конкурентна цена. Това понижава разходите за бизнеса и домакинствата, стимулира растежа на предприятията и създава по-благоприятна бизнес среда чрез по-ниски сметки за електрическа енергия. От друга страна, възобновяемите източници са местен ресурс, което увеличава енергийната независимост на страната и намалява нуждата от внос на фосилни горива – с всички произтичащи ползи за подобряване на търговския баланс и намаляване на зависимостта от външни фактори.
Наред с това, подобен мораториум би влязъл в явно противоречие с поетите от Република България ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който залага на ускорен преход към възобновяема енергия, иновации и екологично производство, за да се осигури стабилност и устойчивост в дългосрочен план. Прекратяването на възможността за развитие на фотоволтаични и вятърни централи върху определени земеделски терени би изложило страната на риск от загуба на вече договорени средства или дори връщане на част от полученото финансиране, като същевременно ограничи шансовете за по-нататъшно развитие на високотехнологични отрасли в икономиката.
- Аргументи от правно естество
В правен аспект, предлаганият мораториум създава сериозни опасения за противоречие с Конституцията на Република България, която допуска промяна на предназначението на земеделските земи по силата на закон и като изключение (чл. 21, ал. 2). В действащото законодателство тази възможност е детайлно регламентирана в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), където са уредени сложни административни процедури, при стриктното спазване на широк набор от фактически и правни предпоставки, включващи оценка от междуведомствена Комисия за земеделските земи. В тази Комисия участват представители на редица органи на централната власт от системите на земеделието, регионалното развитие, околната среда, здравеопазването, правосъдието и други ключови сектори. В тези процедури, независимо дали предмет на инвестиционни намерения са терени собственост на община, на държавата, на физическо или юридическо лице, обект на оценка от междуведомствената комисия са и актове, издавани от органите на местното самоуправление и изпълнителна власт. Същевременно, един общ забранителен акт на Народното събрание би потъпкал правомощията на тези компетентни органи, предвидени в действащото законодателство, и би ограничил възможността за гъвкаво и обосновано прилагане на предвидените по закон правно-административни процедури и изключения. В този смисъл считаме за неприемливо с решение на Народното събрание да се забранява нещо, което е допустимо според Конституцията и законите Република България.
Особено обезпокоителен е фактът, че евентуалното приемане на мораториум, наложен чрез решение на Народното събрание, би влязло в колизия с конституционно скрепеното право на местно самоуправление, регламентирано в Глава седма на Конституцията (чл. 135 – 146). Тази част на основния закон гарантира на общините самостоятелност при упражняване на публични функции, включително правомощията да управляват и разполагат със своята собственост. Съгласно Глава седма от Конституцията на Република България гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. Общините имат право на своя собственост, както и на самостоятелен бюджет. Общинските терени, върху които може да се изграждат енергийни съоръжения представляват частна общинска собственост, а съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБ частната собственост е неприкосновена. В съответствие с чл. 17, ал. 4 от Конституцията, режимът на обектите на общинска собственост е регламентиран със специален закон – Законът за общинската собственост. В този смисъл, предвид разпоредбите на Конституцията на Република България, Закона за общинската собственост и Закона за местното самоуправление и местната администрация, въпросите, касаещи управлението и разпореждането с общинската собственост са от изключителна компетентност на местното население пряко или чрез избраните от него органи на местното самоуправление. Актовете на органите на местното самоуправление подлежат на контрол по законосъобразност от страна на централната власт чрез определените от нея деконцентрирани структури в лицето на областните управители.
Считаме за недопустимо и в противоречие с гореупоменатите конституционни принципи, с едностранен акт на Народното събрание да се изземват права на гражданите в рамките на местното самоуправление и да се предопределят възможностите за развитие на всяка от 265-те общини на територията на Република България. Един общ мораториум, наложен с парламентарно решение, отнема възможността да се вземе под внимание разнообразието от специфични икономически и социални условия, нужди и възможности за развитие в отделните общини. Това неизбежно би възпрепятствало общините да генерират значими приходи и ползи за местната икономика, свързани с внедряването на проекти за производство на възобновяема енергия върху земи с ниски плодородни качества – предимно пасища, мери и ливади, като по този начин би ощетил много местни общности в страната.
Обръщаме внимание, че пасищата, мерите и ливадите попадат в т.нар. слой „постоянно затревени площи“ по смисъла на пар. 1, т. 22 от ДР към Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
От 2015 г. Министерството на земеделието и храните има задължението да съхранява количеството постоянно затревени площи, като това задължение му е вменено със силата на чл. 33а и следващи от ЗПЗП. За целта в Системата за идентификация на земеделските парцели, администрирана от Министерството на земеделието, се поддържа слой „постоянно затревени площи“, а чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП предвижда изрична забрана за разораването, преобразуването и/или ползването не по предназначение на площите, включени в слой „постоянно затревени площи“ (слой „пзп“). В този смисъл в повечето случаи, държавата, определена община или който и да е друг собственик на земеделска земя, попадаща в обхвата на слой „пзп“ не може да поиска изваждане на земеделски парцели от този специализиран слой, без да предостави за компенсаторно включване в същия този специализиран слой други еквивалентни терени. Това може да бъде онагледено във всяка от заповедите, издавани ежегодно към първи март на основание чл. 33а, ал. 3 от министъра на земеделието и обнародвани в Държавен вестник.
2. Аргументи от фактическо естество
Обръщаме внимание и на част от аргументите в мотивите към внесения проект за мораториум, според които реализацията на инвестиционни намерения за изграждане на фотоволтаични и ветроенергийни електроцентрали е равносилно на „унищожаване на големи площи българска земя“. Подобно твърдение не отговаря на обективната реалност и следва да бъде отхвърлено като несъстоятелно.
Темата за изграждането на съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници върху земеделски земи съзнателно се използва за създаването на изкуствени конфликти и внушения, които нямат общо с обективната истина.
В действителност са засегнати под 0,1 % от земите със селскостопанско предназначение.
Според официалната статистика (ежегоден Аграрен доклад на Министерството на земеделието и храните) близо половината територията на Република България или 52 000 000 дка. (петдесет и два милиона декара) представлява площ със селскостопанско предназначение, като от тях близо 35 млн. дка. представляват обработваема земеделска земя и близо 14 млн. дка представляват постоянно затревени площи (вкл. пасища мери и ливади). Трайните насаждения са под 1,5 млн. дка. Така 50 млн. са декарите, които се ползват за някаква селскостопанска дейност, а земеделската земя, която не е категоризирана или е изоставена (необработваема) е 2 млн. дка.
Следва да се има предвид, че за изграждането на фотоволтаичен парк с инсталирана мощност от 1 МW са необходими не повече от 10 дка земя, а за изграждането на съоръжение за производство на електроенергия от вятър, за 1 МW е необходима между 5 и 10 пъти по-малко площ, в зависимост от височината на ветрогенератора и размера на фундамента му.
Според официални данни от Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) към Министерството на енергетиката, през последните 4 години, реално са въведени в експлоатация не повече от 2542 МW мощности от ФЕЦ и 0 (нула) MW мощности от ВяЕЦ. Това представлява не повече от 25 000 дка засегнати площи (или 0,05% от земята със селскостопанско предназначение). Ако към тях бъде включен и предходният период на по-интензивно изграждане на ВЕИ мощности (2009 – 2013 г.), общата засегната площ от ФЕЦ и ВяЕЦ към настоящия момент в България е под 40 000 дка. или под 0,1 % от земята със селскостопанско предназначение.
По данни от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) всички съществуващи инвестиционни намерения (дори само на хартия) за изграждане на нови ВЕИ мощности са за по-малко от 40 000 МW. Това означава, че ако хипотетично всички тези инвестиционни намерения бъдат реализирани, ще бъдат засегнати в краен случай не повече от 400 000 дка земя със селскостопанско предназначение. Това представлява под 1% от земята със селскостопанско предназначение на територията на страната.
Следва допълнително да се има предвид, че дори и при възможно най-благоприятната регулаторна среда (каквато не е налице в България), поради икономически, технически и финансови причини, през следващите години ще бъдат реализирани не повече от 20% от съществуващите инвестиционни намерения. Казано по друг начин, могат да бъдат реално засегнати не повече от 80 000 декара земя (под 0,2% от земята със селскостопанско предназначение).
От тези официални данни става категорично ясно, че развитието на ВЕИ сектора в България не влияе и не може да повлияе негативно на селското стопанство. Още повече, изграждането и/или разширяването на такива енергийни съоръжения по закон (Закона за опазването на земеделски земи) се допуска единствено и само върху земеделски земи с най-ниски плодородни качества, неполивни, от седма до десета категория или неподлежащи на категоризиране (чл. 23, ал. 3 от ЗОЗЗ).
Противопоставянето на сектора на възобновяемите енергийни източници с отрасъл селско стопанство, както и с други енергийни сектори не почива на обективни данни. Използването на неверни твърдения и спекулации, засягащи бъдещето на българското селско стопанство (животновъдство и растениевъдство), опазването на околната среда, опазването на общественото здраве, заетостта и социалния мир се употребяват от различни субекти (включително такива по смисъла на Закона за политическите партии) на местно и национално равнище с цел създаване на изкуствени конфликти на национално ниво и на ниво местни общности, в опит да се черпят определени „политически дивиденти“.
Били сме свидетели, как сред местни общности, особено в Източна България определени политически субекти организират събрания и подписки под претекст, свързан с опасността от ВЕИ, като същевременно единственият преследван резултат от тези действия е бил събиране на необходимия брой валидни подписи за регистрация на съответния политически субект пред ОИК или ЦИК за явяване на местни или национали избори.
В заключение, Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия счита, че въвеждането на мораториум върху промяната на предназначението на земеделски земи – държавна и общинска собственост за изграждане на фотоволтаични паркове и вятърни електроцентрали, ще доведе до значителни негативни последствия както в правен, така и в икономически и социален аспект. Смятаме подобна законодателна мярка за несъвместима с конституционната уредба, която гарантира право на местно самоуправление и неприкосновеност на частната общинска собственост, както и за неотговаряща на европейските изисквания и националните приоритети за постигане на чиста, достъпна и надеждна енергия. Според нас далеч по-разумно би било да се обмислят актуализации в нормативната уредба, които да стимулират още по-ефективното съвместно използване на земеделска земя и възобновяеми източници (например чрез агроволтаика) и да създадат условия за балансирано развитие, без да се прибягва до необосновани и нецелесъобразни забрани, които спъват инвестиционната активност и биха изолирали България от общите тенденции в Европейския съюз.
Призоваваме уважаемите народни представители да вземат предвид горните аргументи и да отхвърлят предложения проект за мораториум, като същевременно подкрепят подходящи мерки, които биха гарантирали съвместимост на земеделието и възобновяемите енергийни източници за постигане на устойчив икономически растеж и по-високо качество на живот за българските граждани.
С уважение,
Никола Газдов, Председател на УС на АПСТЕ
