ДО
Г-ЖА ПАВЕЛА МИТОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА ПРИ 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ), внесен от н. п. Делян Добрев, Павела Митова и Красен Кръстев на 21.03.2025 г. под сигнатура № 51-554-01-72
УВАЖАЕМА Г-ЖО МИТОВА,
Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) е сдружение, което обединява водещи инвеститори и компании в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и технологиите за съхранение на енергия в България. Към настоящия момент компаниите – членове на асоциацията разработват, изграждат и/или оперират проекти от ВЕИ за над 10 GW, както и системи за съхранение на енергия с капацитет над 5 GW/15 GWh. Наред с това, наши членове са сред водещите дружества в региона, ангажирани със сключването на дългосрочни договори за снабдяване с възобновяема енергия (т.нар. Power Purchase Agreements, PPAs) – както физически, така и виртуални, в полза на индустриални консуматори в България и Югоизточна Европа.
С настоящото писмо бихме искали да изложим следните коментари и предложения по внесения ЗИД на ЗЕВИ:
I. Подкрепяме стремежа за облекчаване на административния режим и ефективно въвеждане на „приоритетни зони“ за развитие на нови ветроенергийни централи.
На първо място, приветстваме принципната цел на предложения Законопроект да ускори изграждането на нови възобновяеми енергийни мощности чрез облекчаване и съкращаване на административните процедури и свързаните с тях срокове. Възобновяемата енергия е ключов стълб в стратегията за енергийна сигурност и декарбонизация на страната, както и за изпълнението на европейските цели по линия на Чистата индустриална сделка. В тази връзка, обръщаме внимание, че в законопроекта са заложени и текстове за дефиниране на „приоритетни зони“, които все още не са ясно определени, макар да бяха въведени в предишен ЗИД на ЗЕВИ. Считаме, че своевременното им определяне ще осигури по-бърз и предвидим процес за всички участници в енергийния пазар, като ускореното развитие на нови ВЕИ проекти ще помогне за намаляване на ценовия натиск върху домакинствата и индустриалните консуматори на електрическа енергия.
Необходимо е да се отчете, че възобновяемата енергия има ключово значение за българската икономика и бе сред важните елементи за преодоляване на ценовата криза в енергетиката през 2022 г и 2023 г. От една страна, фотоволтаичните и вятърните централи предлагат производство на електроенергия на конкурентна цена. Това понижава разходите за бизнеса и домакинствата, стимулира растежа на предприятията и създава по-благоприятна бизнес среда чрез по-ниски сметки за електрическа енергия. От друга страна, възобновяемите източници са местен ресурс, което увеличава енергийната независимост на страната и намалява нуждата от внос на фосилни горива – с всички произтичащи ползи за подобряване на търговския баланс и намаляване на зависимостта от външни фактори.
II. По § 9, т. 1 от ЗИД на ЗЕВИ (създаването на нова ал. 8 в чл. 34) – предлагаме създаването на нова ал. 8 да отпадне изцяло или от текста да се премахнат думите „без допълнително плащане за тези гаранции за произход“, поради следните основни съображения.
Предложената нова разпоредба въвежда задължение за безвъзмездно прехвърляне на гаранции за произход от производителите на енергия от възобновяеми източници (които са получили финансова подкрепа по Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници или по линия на фондове от ЕС) към доставчик или краен клиент.
В мотивите към законопроекта, изготвен от експерти на Министерство на енергетиката и припознат от вносителите, липсват аргументи, които да обосноват необходимостта от такава мярка, нито анализ на нейните икономически и правни последици за производителите и пазара.
По същество тя не кореспондира и с претендираното в мотивите към законопроекта транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413 за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и започналата процедура за нарушение срещу Р. България.
Твърдението, че се транспонира Директива (ЕС) 2023/2413, не намира потвърждение в разпоредбите на самата директива – в нея не фигурират сходни по дух и/или съдържание разпоредби за безвъзмездно прехвърляне. В действителност, в Директива (ЕС) 2023/2413 се предвижда, че при сключване на споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници (PPA), следва да се гарантира възможност за прехвърляне на гаранциите за произход от производителя към купувача. Никъде обаче не е упоменато, че това следва да се случва принудително и безвъзмездно.
Предложената формулировка на разпоредбата е прекалено обща, неточна и трудно приложима на практика:
- Неясно е кои субекти биха попаднали в обхвата на използваното понятие „доставчик“. Това понятие не е самостоятелно дефинирано нито в Закона за енергетиката, нито в ЗЕВИ. Подобна терминологична неяснота би могла да породи затруднения в прилагането на закона и да предизвика правни спорове.
- Предлаганото задължение не е финансово и икономически обосновано и по своята същност е принудителна / санкционна мярка. Възлага се безвъзмездно прехвърляне на гаранции за произход, за чието издаване и за чието прехвърляне поотделно на основание Наредба №Е-РД-04-2 от 2.04.2024 г. за гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници се подава съответното заявление и се заплащат съответните такси определени с тарифата по чл. 75, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност. Поради неясната формулировка, текстът „без допълнително плащане за тези гаранции за произход“ може да се тълкува, че за издаване и прехвърляне на тези гаранции за произход не се дължи плащане на такса на издаващия орган в лицето на АУЕР.
- Задължението няма ясно определен времеви обхват. Законът би следвало да определи времеви параметри и срок на това задължение. Предложеният от МЕ текст не посочва дали новата уредба ще засяга и производители, получили публична финансова помощ преди повече от 10 години, нито дали задължението ще действа за определен или неограничен период от време занапред.
- Задължението няма ясно определен материален обхват. Текстът създава предпоставки за правни спорове относно обхвата на задължението:
- дали то би засегнало цялото произведено количество електроенергия на даден производител или само онази част, пропорционална на полученото публично финансиране.
- дали се отнася само за отделни обекти за производство на електроенергия от ВИ, или за повече от един обект, притежаван от един и същ правен субект като краен собственик.
- дали получената финансова помощ се отнася до изграждането на обекти за производство на електроенергия, или засяга и обекти за съхранение на електрическа енергия – например такива, с привлечено финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в чиито условия за кандидатстване не съществуват ограничителни и принудителни разпоредби от подобно естество, засягащи гаранциите за произход.
- дали се отнася и за ситуации, при които финансова помощ е отпусната за допълнителни дейности, различни от производството на електроенергия (например системи за съхранение на енергия, обучение на персонал, закупуване на работно облекло, квалификация за безопасни условия на труд за служители и т.н.).
- Не е обърнато внимание на обстоятелството, че в определени случаи – директна продажба на борсов пазар – производителят няма информация коя е отсрещната страна по сделката (купувач), за да й прехвърли съответните на продаденото количество електроенергия гаранции за произход.
В допълнение към горното, евентуалното въвеждане на задължение за безвъзмездно прехвърляне на гаранции за произход от ВЕИ производители към доставчик или краен клиент биха оказали силен негативен ефект върху съществуващи дългосрочни договори за снабдяване (PPA), включително трансгранични и виртуални такива, както и би създало непреодолима преграда за сключване на бъдещи такива.
Един от ключовите елементи при дългосрочните договори е именно прехвърлянето на гаранциите за произход от производителя към купувача. Налагането на разпоредба за задължително безвъзмездно прехвърляне на друг адресат би могло да доведе до невъзможност за изпълнение на съществуващи договори и до значителни финансови и репутационни загуби за българските производители.
При действащи виртуални и трансгранични договори за снабдяване с възобновяема енергия, производителите поемат правно обвързващ и финансово обезпечен ангажимент да осигурят гаранциите за произход директно на купувача, който може да е местен или чуждестранен субект. Ако ВЕИ производителят е задължен безвъзмездно да прехвърля гаранциите за произход на друг субект, различен от този по вече сключен договор, това би било несъвместимо с ангажиментите по съответния сключен договор и практически би поставило под въпрос възможността за сключване на бъдещи сделки от подобно естество.
С оглед на гореизложеното, настояваме предложената нова ал. 8 в чл. 34 да отпадне напълно или да се премахнат думите „без допълнително плащане за тези гаранции за произход“, а текстът да бъде доизяснен и прецизиран между двете четения на законопроекта.
III. По § 11 „Допълнителни разпоредби“ (дефиниция на „изкуствена конструкция“)
В т. 73 от предложението се дава дефиниция на „изкуствена конструкция“, където е включена и фразата „и която не поражда опасения, свързани с конкурентно използване на територия или въздействието върху околната среда.“ Предлагаме тази част от текста да отпадне. Тя не се отнася по никакъв начин към обективното определение на понятието „изкуствена конструкция“, а въвежда допълнителни, субективни критерии, които могат да създадат объркване при правоприлагането и тълкуването на закона.
IV. Подкрепяме частта от предложените със законопроекта мерки, които са насочени към опростяване и намаляване на сроковете на административните процедури за издаване на разрешения за реализирането на инвестиционни проекти за изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници.
В тази връзка предлагаме следните допълнителни мерки с цел облекчаване на процеса по изграждане и въвеждане в експлоатация на обекти за производство на електроенергия от ВИ:
- Увеличаване на срока на предварителния договор за присъединяване при ветроенергийни проекти
Предлагаме разпоредбата на чл. 26, ал. 6, предложение последно от ЗЕВИ да се допълни, като се прецизира, че при обекти за производство на електрическа енергия от вятър, срокът на валидност на предварителните договори за присъединяване е 5 (пет) години.
Този по-продължителен срок е обоснован от спецификата на разрешителните и екологични процедури при изграждане на вятърни електроцентрали (проучване за ОВОС, ЕО, одобрение на ПУП и проекти, получаване на разрешителни за строеж и т.н.).
Практиката показва, че дефинираният в момента срок от 2 години е крайно недостатъчен, което води до значителни затруднения и рискове в процеса на инвестиционно планиране. Удължаването на този срок на 5 години не би следвало да има негативен ефект за операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи, доколкото в негова / тяхна полза е учредена безусловна и неотменяема гаранция от страна на инвеститора.
- Обявяване на проекти за ПУП за ветроенергийни централи чрез Държавен вестник
Подкрепяме изложените от Българската ветроенергийна асоциация аргументи и предложения за промяна в чл. 128 и чл. 129 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), така че проекти на подробни устройствени планове за вятърни електроцентрали да се обявяват чрез Държавен вестник. Това ще съкрати и улесни уведомяването на засегнатите лица и ще избегне тромавите процедури по реда на АПК, които често водят до прекомерно забавяне на инвестиционния процес.
В тази връзка, подкрепяме изложените аргументи и предложения на Българска Ветроенергийна Асоциация в тяхното становище по законопроекта (Ваш вх. №KE-51-506-01-8 от 26.03.2025 г.).
В заключение, потвърждаваме принципната подкрепа на АПСТЕ за предложените в ЗИД на ЗЕВИ мерки за съкращаване на административните срокове, които ще имат положителен ефект върху постигането на целите на България за декарбонизация, енергийна независимост и устойчив икономически растеж. Смятаме за наложително да бъдат извършени предложените от нас изменения в предлагания текст на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ, както и в дефиницията на „изкуствена конструкция“ в § 11, за да се избегнат сериозни проблеми в правоприлагането и съществени затруднения за производителите и инвеститорите в сектора на възобновяемата енергия.
Надяваме се гореизложеното да бъде взето предвид между двете четения на ЗИД на ЗЕВИ. Декларираме нашата готовност и желание да участваме в работни групи или други регламентирани формáти на работа на Комисията по енергетика, ръководена от Вас, където бихме могли да предоставим допълнителна експертна информация и съдействие при прецизирането на законопроекта.
С уважение,
Никола Газдов, Председател на УС на АПСТЕ
