Становище относно проекторешение за допълнителни ежемесечни вноски към ФСЕС от производители на електрическа енергия
ДО: Г-Н РАДОСЛАВ РИБАРСКИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
СОФИЯ 1000
Изходящ №: 28/30.03.2022
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: ПРОЕКТОРЕШЕНИЕ ЗА ДОПЪНИТЕЛНИ ЕЖЕМЕСЕЧНИ ВНОСКИ КЪМ ФОНД СИГУРНОСТ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА СИСТЕМА ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ, ВНЕСЕНО НА 22/03/2022, ОТ РАМАДАН АТАЛАЙ, СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ И ФАТМЕ РАМАДАН, СИГНАТУРА 47-254- 02-32
Уважаеми г-н Рибарски,
Уважаеми членове на Комисията,
Асоциация за производство съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) е сдружение с нестопанска цел, което подкрепя развитието и пазарната интеграция на технологиите за производство и съхранение на електрическа енергия от възобновяеми източници в България.
Една от основните цели на АПСТЕ е да подпомогне създаването на предвидима и стабилна инвестиционна среда, която да стимулира развитието на възобновяемата енергия в страната. В тази връзка смятаме, че евентуалното приемане на проекторешението за внасяне на допълнителни ежемесечни вноски към Фонд сигурност на електроенергийната система от производителите на възобновяема енергия, би имало силно негативно отражение върху инвестиционния интерес за изграждане на нови системи за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в България и то на фона на все по-нарастващата нужда от възобновяема енергия за преодоляване на енергийната зависимост на европейско и национално ниво и трансформацията на енергийната система към въглеродно-неутрални технологии.
Не по-малко притеснителен е фактът, че така предложеното проекторешение е дискриминационно. То засяга само определени производители на електрическа енергия с нисък въглероден отпечатък и представлява непредвидена финансова тежест за тях, като същевременно експлицитно изключва производители на електрическа енергия, използващи за първично гориво въглища и/или природен газ.
Допълнителните ежемесечни вноски към ФСЕС представляват нов данък върху приходите на опредлени производители, който не може да бъде наложен с решение на Народното събрание (чл.60 ал.1 от Конституцията на Република България). В този смисъл предложеното проекторешение противоречи на основните конституционни принципи на страната и ще доведе до съдебни дела и щети за държавата.
Предложението е в противоречие и с насоките, дадени от Европейската комисия (EК) в документа „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени”. Упоменатата в него възможност за въвеждане на данъчни мерки от държавите-членки заради настоящата кризисна ситуация, трябва да се прилага еднакво за всички производители на енергия. Освен това в насоките се подчертава, че наложените данъци могат да бъдат налагани не по-късно от 30 юни 2022 г., докато проекторешението предлага този срок да бъде до декември 2022.
Очевидно, освен, явното несъответствие с националното законодателство и европейските насоки, проекторешението отново налага промени по време на възприетия от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) едногодишен ценови период 1 юли – 30 юни, който логично се наложи като срок, за който се сключват договорите за продажба на електроенергия от възобновяеми източници. Ценовите решения на КЕВР са основния инструмент за планиране на приходите и паричните потоци на производителите за съответния регулаторен период, а сключените договори са базирани на стандартизирания EFET договор за покупко-продажба на електроенергия, приложим в цяла Европа и не подлежат на прекратяване.
В тази връзка, практиката за промяна на регулаторната и законодателната среда по време на действието на тези договори има изключително негативен ефект както за потенциалните инвестиции в сектора, така и за финансовата стабилност на съществуващите проекти.
Хипотезата, изтъкната в мотивите на проекторешението, че високите цени на борсите означават в пъти по-високи приходи за производителите на възобновяема енергия, не отговарят на фактите, с оглед на това, че договорите за продажба на ВЕИ енергия са на фиксирана цена. Това може лесно да бъде проверено чрез справка във Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), където се акумулират средствата от 5% такса върху приходите на всички производители.
Като допълнителен аргумент към това, увеличението на прогнозната цена от 1 януари 2022 се отрази в намаление на премиите, изплащани от ФСЕС към ВЕИ производителите.
Това решение на КЕВР наказа именно пазарните участници, които имат политики за управление на риска и осигуряват предвидимост на паричните си потоци. Освен това, текущото решение ще доведе до огромни финансови загуби и рискове за функциониране на целия енергиен сектор, включително:
- съществени по размер неустойки, арбитражни и съдебни производства, включително срещу държавата;
- Невъзможност за обслужване на заемите към финансиращи институции, активиране на клаузи за усвояване на обезпечения и предсрочна изискуемост на дълга;
- Риск от разрушаване на градените с години добри бизнес взаимоотношения и доверие между ВЕИ производителите, обслужващите ги търговци и финансиращи институции;
Допълнително, сериозни негативни ефекти ще има и за другите участници на пазара, както и на страната ни като цяло.
Ефекти за България като инвестиционна дестинация – През последните 2-3 години сме свидетели на нарастващ интерес от големи международни инвеститори за развитие на нови ВЕИ проекти в България и тенденциите са това да продължи. Вземането на инвестиционно решение се базира на определени очаквания за развитието на пазара, схемите за подпомагане за ВЕИ, действащата законова и регулаторна рамка. Промяна на вече утвърдени премии и налагането на нови данъци за ВЕИ производителите безспорно ще предизвика съмнения и ще се оцени от инвеститорите като висок риск за страната, което ще доведе до следните последствия:
- понижаване на доверието на инвеститорите и финансиращите институции в българските държавни структури, в законовата и регулаторната рамка за развитие на ВЕИ
- влошаване на инвестиционния климат за развитие на нови ВЕИ, с което силно ще се ограничат възможностите за привличане на чужди инвестиции в технологични, инфраструктурни и други проекти.
- невъзможност за изпълнение на националните цели по Зелената сделка
- неконкурентност на икономиката ни в средносрочен и дългосрочен план
С оглед на всички изтъкнати аргументи, Ви призоваваме да направите оценка на въздействието и приемането на предложеното проекторешение да бъде преосмислено.
С уважение,
Никола Газдов
Председател на УС на АПСТЕ