България: Съхранението на енергия като катализатор за променящия се енергиен сектор
Най-новата бяла книга, подготвена от Fluence съвместно с АПСТЕ, разглежда текущото състояние на българския енергиен пазар и потенциала на приложенията за съхранение на енергия, които да направият революция на енергийния пейзаж в България.
Настоящето на българския енергиен пазар – защо съхранението на енергия е по-актуално от всякога?
Понастоящем, българският енергиен сектор се радва на значителен интерес от чуждестранни и от местни компании. При прехода към по-диверсифицирано производство на електроенергия, разчитащо във все по-голяма степен на възобновяеми енергийни източници, ще са необходими значителни инвестиции, както и нов подход при проектирането и управлението на електроенергийната система.
В момента страната разчита предимно на въглищно и ядрено производство, които заедно представляват около половината от инсталираните производствени мощности. През 2022 г. 52.3% от произведената електроенергия е била от термични електроцентрали, а само 7% от слънчева и вятърна енергия. В исторически план, България винаги е била основен производител и износител на електроенергия за региона с общо 10 интерконектора към Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Предвид това страната има ключова роля за изграждането на по-сигурна, устойчива и ориентирана към бъдещето енергийна система в Югоизточна Европа.
Началото на 2023 г. обаче ярко контрастира с миналото и поставя на преден план новите предизвикателства, пред които ще се изправи България по пътя на енергийния си преход. През май 2023 г. България бе нетен вносител на електроенергия за първи път от десетилетие насам. Причината за това не беше липсата на производствени мощности, а естествената логика на енергийните пазари, които търсят най-конкурентния по отношение на цената източник на производство, а именно възобновяемата енергия. Новите инвестиции в енергия от възобновяеми източници, предимно фотоволтаици в България и съседните страни, доведоха до значително намаляване на цените на електроенергия през времевите период на високо електропроизводство. Към май 2023 г. производството на електроенергия от въглища се срина с 58% на годишна база, а производството на електроенергия от фотоволтаични панели нарасна с над 30% и за първи път стана водещ източник в страната. Това бе и причината на 20 и 21 май пазарът на енергия в България да регистрира първите в историята си нулеви цени на електроенергията.
Силният тласък към възобновяемите енергийни източници е до голяма степен свързан с все по-амбициозните цели, които Европейската комисия поставя в областта на декарбонизацията. От една страна, настойчивото интегриране на по-голям дял на възобновяеми енергийни източници ще гарантира, че България ще избегне загубата на европейско финансиране в размер на милиарди евро. А от друга страна, високите цени на електроенергията по време на европейската енергийна криза, допълнително насочват пазарната динамика в полза на икономически по-конкурентните технологии. Така, непрекъснато намаляващите капиталови разходи и минималните оперативни разходи на слънчевата и вятърната енергия позволяват на тези източници да осигурят най-ниска цена на електроенергията, но тяхното интегриране повдига допълнителни предизвикателства като изисква постигането на по-голяма гъвкавост на енергийната система.
Понастоящем докладите сочат, че повече от 35 G W фотоволтаични и вятърни проекти са подали заявления за проучване на условията за присъединяване към мрежата, а по данни на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) през последните три години България практически е удвоила инсталираните си фотоволтаични мощности до 2.2GW, като през 2023 г. се очаква да бъдат въведени в експлоатация още 700 MW. Следователно България може да надхвърли целта, заложена в Националния план за енергетика и климат (НПЕК) за инсталиране на фотоволтаични централи до 2030 г. почти седем години по-рано.
Да се осигури електроенергия от възобновяеми източници на най-ниска цена за потребителите и едновременно с това мрежата да премине гладко през прехода от големи диспечируеми електроцентрали към възобновяеми източници, предимно вятър и слънце, които се характеризират с променливо производство, е задача изискваща интегрирано планиране на електроенергийните мрежи. Необходими са и нови пазарни правила, които да създадат стимули за инвестиции в гъвкавото управление на мрежата. Както в България, така и в други страни извеждането на въглищните централи от експлоатация е предизвикателство не само за енергийната система. То създава необходимост от спешни мерки, за да се запази сигурността на работните места в така наречените „въглищни“ региони като страната се възползва максимално от възможностите, създадени от постоянно разрастващия се сектор на възобновяемите енергийни източници.
България може да почерпи от опита на други енергийни системи с висок дял на възобновяеми източници, където съхранението на енергия чрез батерии е вече интегрирано като надеждно и рентабилно решение, което увеличава гъвкавостта на системата и позволява интегрирането на по-голям дял финансово изгодни ВЕИ. Съхранението на енергия може да бъде внедрено бързо, с висока степен на обществено одобрение и да предоставя както местни, така и системни услуги, от които да се възползват комуналните предприятия, независимите производители на енергия, мрежовите оператори, домакинствата, търговските и индустриалните потребители. Това би било възможно само ако регулаторната рамка признае тяхната стойност и създаде стимули за частни инвестиции.
Четете цялото издание тук