Югоизточна Европа привлича все повече инвестиции във ВЕИ и батерии, които откриват нови възможности за индустрията
Дългосрочните договори за доставка на чиста електроенергия (PPA) се превръщат в основен инструмент за големите предприятия в Югоизточна Европа, които търсят защита от резките промени на борсовите цени. В комбинация с бързото навлизане на батериите в България и мащабните проекти в Румъния и Турция, пазарът на корпоративни енергийни сделки в региона навлиза в съвсем нова фаза.
Само допреди няколко години Югоизточна Европа рядко попадаше във фокуса на големите международни инвеститори във възобновяема енергия, но днес. Днес картината е различна. България се нареди сред европейските лидери при батериите, Румъния привлича инвестиции в соларни, вятърни и батерийни проекти, а Турция планира да вложи стотици милиарди долари в енергетиката през следващите 15 години.
Развитието на региона беше сред темите на конференцията RE-Source 2026, която се проведе на 4-5 ноември в Амстердам. Събитието е най-големият европейски форум за корпоративно снабдяване с възобновяема електроенергия.
В специалната дискусия за Югоизточна Европа участваха Кристиана Бугар от норвежката Scatec, Северин Вартигов от австрийската Enery, Джордж Дробот от SUNOTEC и Харун Кьоксал от турската Агенция за инвестиции и финанси. Модератор беше председателят на Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) Никола Газдов.
Разговорът се фокусира върху инвестициите в региона, нуждите на индустрията и новите възможности за доставка на евтина електроенергия.
Индустрията иска възобновяема електроенергия, но не на всяка цена
Все повече индустриални компании търсят дългосрочни договори за електроенергия, които съчетават производство от слънце, вятър и водни централи. Това обясни Кристиана Бугар от водещия доставчик на решения за възобновяема енергия Scatec.
Причината е, че различните източници произвеждат електроенергия в различни часове и сезони. Комбинацията им позволява по-равномерни доставки, които отговарят по-добре на нуждите на предприятията.
Именно към такива договори, известни като PPA, Scatec насочва все повече от предложенията си към индустриалните клиенти.
Подобна тенденция отчита и австрийската Enery. Северин Вартигов представи няколко примера от България. Един от тях е проектът „Книжовник“ край Хасково. Той съчетава фотоволтаична централа с мощност 123 MW и батерия с мощност 90 MW, както и капацитет за съхранение 200 MWh. От този проект Enery ще осигурява електроенергия за фармацевтичната компания Teva по 15-годишен виртуален PPA договор. Той обхваща 60 GWh годишно за двата завода на компанията в България. Enery има дългосрочен договор и с Coca-Cola HBC България, както и поредно споразумение за доставка на зелена електроенергия с металургичната компания КЦМ.
Не всички предприятия обаче търсят еднакъв тип договори. Според Вартигов за част от индустриалните потребители най-важна остава цената. Тези компании предпочитат да купуват евтина слънчева електроенергия, дори когато тя не се произвежда в часовете на най-голямото им потребление. Други са готови да плащат повече за по-равномерни и предвидими доставки. Така развитието на възобновяемите източници и батериите дава на индустрията повече възможности за избор според конкретните ѝ нужди.
След България идва ред на Румъния
България вече е сред водещите европейски пазари за батерии като само за две години в страната са изградени над 6 GW батерийни мощности с капацитет за съхранение над 19 GWh. Джордж Дробот от SUNOTEC допълни, че подобно развитие се очаква и в Румъния. През следващите 18-24 месеца в северната ни съседка ще бъдат изградени поне 4 GWh нови батерии. Компанията вече работи по няколко големи проекта за съхранение на електроенергия и фотоволтаични централи.
През последните две години SUNOTEC е инсталирала над 8 GWh батерии, а само през 2026 г. е реализирала над 60 проекта за съхранение на електроенергия. Компанията разширява и дейността си като освен че проектира и изгражда соларни централи и батерии, тя вече инвестира в собствени проекти и развива услуги по тяхната дългосрочна експлоатация и поддръжка.
Това е особено важно при батериите, тъй като приходите зависят не само от цената на изграждането, но и от надеждността на системите и начина, по който се управляват. За инвеститорите е важно батериите да могат да съхраняват и продават електроенергия в най-подходящите моменти. SUNOTEC навлиза и в изграждането на подстанции и съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа. Именно свързването с мрежата често се оказва една от основните пречки пред новите енергийни проекти.
Северин Вартигов от Enery даде пример за скоростта, с която вече се реализират подобни съоръжения в България. Голямата батерия на компанията край Нова Загора, с мощност 150 MW и капацитет за съхранение 600 MWh, е изградена и въведена в експлоатация от SUNOTEC само за 13 месеца от подписването на договора. Подобни срокове показват колко бързо се развива секторът в България. И как натрупаният опит вече може да бъде използван и на други пазари. Тези резултати не се дължат само на батериите, а влияние имат също потреблението, условията на регионалния пазар и други фактори. Но бързото навлизане на системите за съхранение вече променя начина, по който работи българският електроенергиен пазар.
Батериите позволяват част от слънчевата електроенергия да се съхранява през деня, когато производството е голямо и цените са ниски. След това тя се продава вечер, когато потреблението и цените обикновено са по-високи. Така се използва повече от произведената зелена енергия и се ограничават резките колебания в цените. Това е важно както за производителите, така и за потребителите. Особено за индустрията, където цената на електроенергията има пряко влияние върху конкурентоспособността.
Големият въпрос е колко бързо може да се строи
Югоизточна Европа привлича все повече инвестиции във възобновяема енергия и батерии. Технологиите вече са достъпни, а намаляващите им цени правят възможни проекти, които допреди няколко години трудно биха били икономически оправдани.
Предизвикателствата обаче остават – електрическите мрежи трябва да се развиват много по-бързо, разрешителните процедури продължават да отнемат години, а в някои държави честите промени в правилата затрудняват инвеститорите. В България например развитието на вятърната енергия практически е в застой повече от десетилетие.
В същото време потреблението на електроенергия в Европа се очаква да расте. Причините са развитието на центровете за данни, изкуственият интелект и преминаването на все повече индустриални процеси към електроенергия. За да посрещне това търсене, Европа ще има нужда от големи инвестиции в нови слънчеви и вятърни централи, батерии и електрически мрежи. Това е важно не само за цената на тока, но и за енергийната сигурност и конкурентоспособността на европейската икономика.
България вече показа, че нови енергийни мощности могат да бъдат изграждани много бързо, когато правилата позволяват и има интерес от частни инвеститори, а опитът с батериите може да послужи като пример и за други държави от региона.
Следващото десетилетие на европейската енергетика обаче ще зависи не от амбициозни стратегии, а от това кой ще успее да изгради необходимата инфраструктура най-бързо.