ДО:
Г-ЖА РУМЯНА ПЕТРОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА ПРИ 52-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Допълнение към становище на АПСТЕ изх. № 112/29.07.2026 г. и вх. КЕ-52-653-04-30/30.07.2026 г. относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22 от 10.07.2026 г.
Уважаема госпожо председател,
В допълнение към представеното от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) становище с изх. № 112/29.07.2026 г. и вх. КЕ-52-653-04-30/30.07.2026 г. и с оглед последващите дискусии по законопроекта бихме искали да обърнем внимание на няколко допълнителни въпроса, които считаме за съществени за постигането на неговите цели.
Считаме, че при окончателното приемане на законопроекта следва да бъде гарантирана стабилна, предвидима и технологично неутрална регулаторна среда, която едновременно да насърчава инвестициите, да осигурява високо ниво на опазване на околната среда и да създава условия за развитие на необходимите на българската икономика нови енергийни мощности.
Особено важно е законодателната рамка да отчете нарастващата необходимост на българската индустрия от достатъчни количества конкурентна, предвидима и нискоемисионна електроенергия, както и необходимостта от по-добра диверсификация на националния производствен микс.
1. Развитието на възобновяемата енергия е въпрос на индустриална конкурентоспособност и енергийна сигурност
Само през последните пет години България привлече близо 7 млрд. евро частни инвестиции в производство и съхранение на електроенергия от възобновяеми източници и свързаната с тях енергийна инфраструктура. Фотоволтаичните мощности нараснаха от около 1 GW до близо 7 GW, а системите за съхранение достигнаха приблизително 6 GW / 16 GWh към края на месец август 2026 г.
Тези резултати показват, че България е в състояние да привлича значителен частен капитал в енергийния сектор, когато регулаторната среда е предвидима и не създава необосновани административни бариери. Предвидимостта на регулаторната рамка не е само въпрос на защита на направените частни инвестиции. Тя е необходимо условие за привличането на капитал в нови производствени мощности, мрежова инфраструктура и системи за съхранение, от които пряко зависят енергийната сигурност, конкурентоспособността на индустрията и изпълнението на националните енергийни цели.
Бързото развитие на слънчевата енергия и системите за съхранение вече променя българския електроенергиен пазар. Соларното производство увеличава предлагането на конкурентна местна електроенергия през светлата част на деня, а системите за съхранение позволяват част от тази енергия да бъде пренесена към часовете на по-високо потребление и допринасят за ограничаване на ценовите пикове.
Последните събития в региона показаха и стратегическата стойност на местното производство и системите за съхранение. В края на юли и началото на август 2026 г. продължителната суша и исторически ниските водни нива на река Дунав доведоха до сериозни ограничения в работата на ядрени и водноелектрически мощности в Централна и Югоизточна Европа. В Румъния бяха въведени извънредни мерки, включително механизъм за ограничаване на индустриалното потребление, а производството на АЕЦ „Пакш“ в Унгария бе силно ограничено.
В същия период българската електроенергийна система запази стабилни доставки, а комбинацията от слънчева енергия, системи за съхранение, ядрени и водноелектрически мощности позволи на България не само да покрие собственото си потребление, но и да подпомогне съседните пазари в период на ограничено регионално предлагане. В отделни дни износът достигна около 32-33 GWh, а във вечерните часове експортната мощност надхвърли 3 GW.
Това е практически пример, че инвестициите във възобновяема енергия и системи са стратегически актив, който допринася за енергийната автономност, сигурността на снабдяването, по-конкурентни цени на електроенергията и повишена устойчивост на икономиката при външни шокове.
Същевременно събитията от това лято показват и необходимостта от по-добра сезонна диверсификация на българския производствен микс. Слънчевата енергия и системите за съхранение имат все по-значима роля за електроенергийната система, но сами по себе си не могат да осигурят оптимален целогодишен производствен профил.
2. Вятърната енергия е необходима за конкурентоспособността на българската индустрия
Вятърната енергия е естественото допълнение към слънчевата енергия и системите за съхранение, тъй като има различен часов и сезонен производствен профил и може да увеличава местното производство особено през есента и зимата, когато фотоволтаичното производство е по-ниско.
Комбинацията от слънчева и вятърна генерация и системи за съхранение позволява изграждането на по-балансиран производствен профил. Това е от особено значение за енергоинтензивната индустрия, за която достъпът до достатъчни количества конкурентна, предвидима и нискоемисионна електроенергия е ключов фактор за запазване на конкурентоспособността, декарбонизацията на производството и привличането на нови инвестиции.
Новите вятърни мощности създават и допълнителни възможности за сключване на дългосрочни договори за доставка на електроенергия (PPA). Комбинирането на слънчева и вятърна генерация в портфейлите по такива договори позволява по-добро покритие на потреблението на индустриалните предприятия през различните часове на денонощието и сезони на годината и съответно по-голяма предвидимост на разходите им за електроенергия.
Това е особено важно в условията на нарастваща международна конкуренция за индустриални инвестиции. Достъпът до достатъчни количества електроенергия на конкурентни и предвидими цени все по-често е сред определящите фактори при избора къде да бъдат разположени нови производствени мощности, центрове за данни и други енергоинтензивни инвестиции.
В същото време България не е въвела в експлоатация нов голям вятърен парк от близо 14 години. За този период съседните държави продължиха активно да развиват ресурса – Румъния разполага с над 3,4 GW вятърни мощности, Гърция с над 6 GW, Турция с около 16 GW, а Сърбия вече разполага с повече инсталирана вятърна мощност от България при значително по-малка територия.
Това изоставане не е проблем единствено на ветроенергийния сектор. То означава по-малко местно производство именно през периодите, в които производството от фотоволтаичните централи е по-ниско, и съответно пропусната възможност за по-добра сезонна диверсификация на българския енергиен микс.
Поради това считаме, че законодателната рамка следва да осигури стабилна, предвидима и технологично неутрална регулаторна среда, която да не поставя производството на вятърна енергия в по-неблагоприятно положение спрямо останалите технологии и да създава условия за пряка връзка между производителите на възобновяема енергия и индустриалните потребители, включително чрез устойчиви механизми за дългосрочно договаряне.
3. Развитието на проекти извън приоритетните зони следва да остане реално допустимо
АПСТЕ подкрепя създаването на приоритетни зони за ускорено развитие като инструмент за по-бързо реализиране на инвестиции при предварително идентифициране на подходящи територии и екологични условия.
Същевременно тези зони следва да представляват ускорен режим за развитие на възобновяемата енергия, а не режим на териториална изключителност.
Възможността за развитие на проекти извън тях не трябва да остава само формално предвидена в закона. Инвеститорите следва да запазят реалната възможност да инициират и развиват проекти извън приоритетните зони при спазване на всички приложими изисквания на екологичното, устройственото и останалото относимо законодателство.
За всеки проект извън приоритетните зони следва да се запази възможността за провеждане на приложимите процедури по екологичното законодателство, като компетентният орган извършва оценката въз основа на конкретните характеристики, местоположението и действителното очаквано въздействие на инвестиционното предложение.
Общи териториални ограничения, които не произтичат от изрична законова забрана, не следва предварително да заместват тази индивидуална оценка или автоматично да предопределят нейния резултат.
Подобен подход по никакъв начин не отслабва стандартите за опазване на околната среда. Напротив – той гарантира, че екологичните изисквания ще бъдат прилагани спрямо конкретните характеристики и действителното въздействие на всеки проект.
Обратният подход би създал риск приоритетните зони да се превърнат от инструмент за ускоряване на инвестициите в режим на фактическа изключителност, при който развитието на проекти извън тях практически става невъзможно. Това би създало значителна регулаторна несигурност както за бъдещи инвестиции, така и за проекти, чието развитие вече е започнало.
Подобна несигурност би имала последици, които надхвърлят интересите на отделните инвеститори. Ограничаването на възможностите за развитие на нови вятърни мощности би намалило потенциала за увеличаване на местното производство през есенно-зимния период, за сключване на дългосрочни договори с индустриални потребители и за постигане на по-добра диверсификация на производствения микс.
Поради това предлагаме този принцип да бъде изрично гарантиран в чл. 5, ал. 10 от ЗЕВИ.
Предлагаме следната редакция:
„чл. 5 (10) Разработването на плана по ал. 2 и неговото приемане не изключват развитието на проекти извън териториите, включени в плана, при спазване на приложимото законодателство. Предвиждания, ограничения или критерии, които не произтичат от изрично установена със закон забрана, не могат сами по себе си да представляват основание за недопустимост на инвестиционно предложение за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници извън зоните по ал. 2. Допустимостта на всяко инвестиционно предложение се преценява въз основа на неговите конкретни характеристики и местоположение при спазване на приложимите процедури по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.“
Считаме, че подобна разпоредба би дала необходимата правна сигурност, че приоритетните зони изпълняват своето предназначение като инструмент за ускоряване на инвестициите, без да ограничават възможността за развитие на проекти на други подходящи територии при спазване на всички приложими законови изисквания.
4. Ускоряването на инвестициите и опазването на околната среда са съвместими цели
АПСТЕ счита, че ускоряването на административните процедури не следва и не е необходимо да води до отслабване на стандартите за опазване на околната среда.
Напротив, предварителното пространствено планиране, използването на актуални научни данни и индивидуалната оценка на конкретните инвестиционни предложения могат едновременно да осигурят високо ниво на природозащита и значително по-голяма предвидимост на инвестиционния процес.
Именно затова законодателната рамка следва да избягва както дублирането и неоправданото удължаване на административните процедури, така и въвеждането на общи ограничения, които предварително изключват инвестиционни предложения, без да отчитат техните конкретни характеристики, използваната технология, предвидените мерки за предотвратяване и ограничаване на въздействията и особеностите на конкретното местоположение.
Индивидуалната оценка не означава автоматично разрешаване на всеки проект. Когато конкретно инвестиционно предложение създава недопустимо въздействие върху околната среда, компетентните органи следва да разполагат с всички предвидени в законодателството възможности да поставят условия, да изискват мерки за предотвратяване и ограничаване на въздействията или да не допуснат неговата реализация.
Същият принцип обаче следва да действа и в обратната посока – проект, за който след съответната индивидуална оценка е установено, че е съвместим с изискванията за опазване на околната среда, не следва да бъде възпрепятстван единствено поради попадането му извън предварително определена приоритетна зона.
Развитието на възобновяемата енергия и опазването на природата следва да бъдат разглеждани като съвместими обществени цели, които могат и трябва да бъдат постигнати чрез качествено планиране, ясни правила, актуални научни данни и ефективни процедури.
Заключение
България се намира във важен момент от развитието на своята електроенергийна система. Постигнатото през последните години при слънчевата енергия и системите за съхранение показва потенциала на страната да привлича значителен частен капитал, да увеличава местното производство и да укрепва своята позиция на регионалния електроенергиен пазар.
Събитията през това лято показаха на практика и стратегическата стойност на тези инвестиции. В момент, когато съседни държави бяха изправени пред ограничения на големи производствени мощности и недостиг на електроенергия, България запази стабилността на своята електроенергийна система и успя да подпомогне регионалните пазари чрез значителен износ.
Следващата необходима стъпка е създаването на реални условия за развитие на вятърната енергия и за по-добро комбиниране на различните производствени технологии със системите за съхранение и потреблението на индустрията.
Това е необходимо не само за изпълнение на националните и европейските цели за възобновяема енергия, а за конкурентоспособността на българската индустрия, сигурността на снабдяването и способността на страната да привлича и задържа инвестиции в условията на все по-силна международна конкуренция.
Поради това призоваваме при окончателното приемане на ЗИД на ЗЕВИ да бъде гарантирана стабилна, предвидима и технологично неутрална регулаторна рамка, която:
- Създава реални условия за ускорено развитие на вятърната енергия наред с останалите възобновяеми технологии и системите за съхранение;
- Позволява по-добро съчетаване на слънчева и вятърна генерация и съхранение в интерес на индустриалните потребители и сигурността на електроенергийната система;
- Гарантира, че приоритетните зони представляват инструмент за ускоряване на инвестициите, а не единствените територии, в които могат да бъдат развивани нови проекти;
- Запазва индивидуалната оценка на конкретните инвестиционни предложения при пълно спазване на екологичното законодателство; и
- Не допуска въвеждането на необосновани административни или териториални ограничения, които биха намалили потенциала за нови инвестиции, местно производство и конкурентна електроенергия за българската икономика.
Убедени сме, че по този начин Законът за енергията от възобновяеми източници може да се превърне не просто в инструмент за транспониране на европейското законодателство, а в реален инструмент на националната политика за енергийна сигурност, индустриална конкурентоспособност и привличане на инвестиции.
АПСТЕ остава на разположение на Комисията по енергетика и на народните представители за предоставяне на експертна подкрепа и конкретни предложения за законодателни текстове между първо и второ гласуване на законопроекта.
С уважение,
Никола Газдов
Председател на Управителния съвет на АПСТЕ
