СТАНОВИЩЕ относно изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса

НА ВНИМАНИЕТО НА:

д-р инж. Росица Карамфилова-Благова, Министър на околната среда и водите

СТАНОВИЩЕ

Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (приета с ПМС № 120 от 2012 г.), публикуван за обществено обсъждане на 20.04.2026 г.

Уважаема г-жо Министър,

Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) приветства и подкрепя предложения Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса.

Предвиденото в § 1 намаляване на продуктовата такса за фотоволтаични панели до 0,07 евро/кг е стъпка в правилната посока. Констатациите в Доклада и Частичната предварителна оценка на въздействието потвърждават, че досегашните размери не отразяват реалните разходи по събиране и третиране, формирайки несъразмерна финансова тежест и ограничавайки инвестиционната активност в сектора – нещо, което АПСТЕ и работодателските организации многократно отбелязаха през последната година.

Наред с подкрепата за предложеното намаление, АПСТЕ счита, че проектът следва да бъде допълнен в насоките, изложени по-долу.

I. Значение на реформата: премахване на административното оскъпяване на тока като важна мярка за намаляване на инфлационния ценови натиск

Настоящата реформа е важна от гледна точка на нормативна пропорционалност. В допълнение, определянето на адекватен и разходно-ориентиран размер на продуктовите такси за фотоволтаични панели и батерии за съхранение на енергия има пряко отражение върху цената на електроенергията за индустрията и домакинствата и върху енергийната сигурност на страната.

Фотоволтаичните централи и системите за съхранение на енергия чрез батерии са енергийни технологии без разход за гориво (единствените такива, заедно с водноелектрическите и ветроенергийните централи). Те се характеризират с еднократна инвестиция, минимални оперативни разходи и пълна независимост от цените на изкопаемите горива. Соларните централи произвеждат електроенергия с ниска себестойност и допринасят за трайно намаляване на борсовите цени. Комбинацията с батерийно съхранение позволява тези ниски цени да бъдат пренесени към вечерните пикове на потребление. По този начин двете технологии заедно функционират като котва на ценова стабилност за електроенергийния пазар – ограничавайки инфлационния натиск върху домакинствата и бизнеса.

Тази роля придобива особена значимост в условията на продължителна геополитическа нестабилност. Продължаващият над четири години конфликт в Украйна и ескалацията в Близкия изток поддържат структурен натиск върху цените на горивата и създават предпоставки за инфлационен натиск върху разходите за енергия. В такава среда административни механизми, водещи до значително оскъпяване на ВЕИ технологии, са контрапродуктивна макроикономическа мярка. Европейската комисия изрично признава ценостабилизиращата роля на тези технологии в Плана за действие за достъпна енергия (Action Plan for Affordable Energy) в рамките на Чистата индустриална сделка (Clean Industrial Deal).

Конкретното финансово въздействие е значително. При действащата ставка от 0,46 евро/кг за фотоволтаични панели продуктовата такса добавя около 34% към цената на самите панели и около 9-10% върху крайната цена на соларна система „до ключ“. При действащата ставка за батерии от 2,81 евро/кг продуктовата такса добавя над 25% към цената на отделните батерии и оскъпява с около 18% цялата система за съхранение, изградена „до ключ“. В съседна Румъния размерът на сравнимата продуктова такса е 0,20 евро/кг, което представлява около 1,8% от стойността на самите батерии и оскъпяване на цялата система с приблизително 1,2%. Подробни сравнителни данни са представени в Приложение 1.

Предложеното намаляване на таксата за фотоволтаични панели до 0,07 евро/кг е правилна и необходима мярка. АПСТЕ настоява тя да бъде допълнена с аналогична реформа за батериите.

II. Включване на индустриалните батерии за ССЕБ в обхвата на намалението

В предложения за обществено обсъждане вариант, Проектът не предвижда промяна в продуктовата такса за индустриалните батерии, използвани в стационарните системи за съхранение на електрическа енергия (ССЕБ). Настоящата ставка от 2,81 евро/кг е несъразмерно висока и създава идентичен проблем на отстранявания при фотоволтаичните панели — но с по-голяма финансова тежест.

2.1. Икономическа и техническа обосновка

Техническият и експлоатационен срок на ССЕБ е около 20 години. Действащият модел на авансово таксуване задължава операторите да заделят значителен ресурс за управление на отпадъци, които реално ще бъдат генерирани след две десетилетия. Липсва икономическа логика за авансово акумулиране на значителен финансов ресурс и предварителното финансово натоварване, тъй като в краткосрочен и средносрочен план не се извършват разходи за събиране, транспорт и рециклиране на такъв тип оборудване.

Разширената отговорност на производителя не следва да функционира като скрит фискален механизъм или като източник на непропорционално предварително акумулиране на средства, несвързани с реалните и текущи разходи по управление на съответния отпадъчен поток.

Нивата, прилагани в сравними държави членки като Австрия, Румъния и Нидерландия, отчитат освен това, че високата пазарна стойност на извличаните суровини при рециклиране – литий, никел, кобалт, мед — компенсира оперативните разходи за третиране в края на жизнения цикъл.

2.2. Сравнение с европейски практики

Официалните тарифи в държави с развити системи за оползотворяване показват, че средните нива за индустриални Li-ion батерии са в диапазона 0,20–0,60 евро/кг – между 4,6 и 14 пъти по-ниски от действащата българска ставка. Подробните данни са представени в Приложение 1.

2.3. Въздействие върху НПВУ

По текущи секторни оценки до средата на 2026 г. ще бъдат инсталирани около 12 GWh ССЕБ само във връзка с процедурите по НПВУ – около 80 000 тона батерии. При действащата ставка се генерират около 225 млн. евро административно наложени разходи, непредвидени в бизнес моделите на НПВУ проектите. Непредприемането на действие по отношение на батериите при настоящото изменение би означавало запазване на риск за финансовата устойчивост на тези проекти и потенциална констатация от страна на Европейската комисия или Европейската сметна палата при последващи одити на НПВУ.

2.4. Конкретно предложение

АПСТЕ предлага в Проекта на Постановление да бъде включен следният допълнителен параграф:

„§ 2. В Приложение № 5 към чл. 3, ал. 1, т. 5 „Размер на продуктовата такса за батерии и акумулатори“ се правят следните изменения и допълнения:

Създава се нов ред в таблицата със следното съдържание:

Вид батерии и акумулатори: Индустриални батерии и акумулатори, предназначени за използване в стационарни системи за съхранение на електрическа енергия

Продуктова такса (евро/кг): 0,30„

Ставката от 0,30 евро/кг е икономически обоснована — тя се намира в средата на европейския диапазон (между 0,20 евро/кг в Австрия и Румъния, и 0,50–0,61 евро/кг във Финландия и Унгария), покрива реалните разходи за администриране и предотвратява налагането на несъразмерна тежест преди реалното генериране на отпадъка.

III. Коригиране на обхвата на задължението за индустриални батерии

3.1. Проблемът

Действащата отчетна практика задължава операторите да декларират общото брутно тегло на ССЕБ при въвеждането им на пазара. Това обхваща не само батерийните модули, но и инверторите, трансформаторите, защитните контейнери и металните носещи конструкции — елементи, които не са „батерии“ по смисъла на приложимата уредба.

Освен финансовата тежест, тази практика води до системно изкривяване на официалната статистика: данните, подавани от ИАОС и МОСВ към Евростат за пуснатите на пазара количества батерии в Република България, включват теглото на металната и електрическата инфраструктура, което ги прави невярни и несъпоставими с данните на другите държави членки.

3.2. Нормативна основа

Регламент (ЕС) 2023/1542 разглежда батерията като електрохимичния продукт — клетките, модулите, електролита и евентуално интегрираната система за управление (BMS). Контейнерът, климатичната система, силовата електроника и другите структурни елементи представляват отделни технологични компоненти и попадат в други отпадъчни потоци. Германският Batterierecht-Durchführungsgesetz прилага идентичен подход. Прилагането на таксата върху целия ССЕБ представлява неправомерноразширително административно тълкуване на обхвата на задължението.

3.3. Конкретно предложение

АПСТЕ предлага в Наредбата да бъде въведен изричен текст, уточняващ, че за стационарни системи за съхранение на електрическа енергия задължението за заплащане на продуктова такса се отнася само до батерийните модули, определени по тяхното нето тегло, при изключване на контейнера и спомагателната инфраструктура. Алтернативно, предлагаме МОСВ да издаде методически указания, изясняващи обхвата на декларирането.

IV. Въвеждане на модел за отложена разширена отговорност

Паралелно с предложените изменения, АПСТЕ призовава МОСВ да инициира сформирането на междуведомствена работна група за проучване и въвеждане на модел за отложена разширена отговорност на производителя при дълготрайни индустриални активи с експлоатационен живот над 15 години.

При такъв модел — прилаган вече в редица държави членки, включително Латвия — таксите не се дължат авансово, а се обезпечават или заплащат в края на реалния експлоатационен живот на съоръженията, в съответствие с чл. 13 от Директивата за ОЕЕО. Реализирането изисква изменения в Закона за управление на отпадъците, но определянето на адекватни ставки при настоящото изменение е необходима и постижима първа стъпка.

V. Момент на възникване на задължението за ФВ панели

По отношение на фотоволтаичните панели, предвид дългия им експлоатационен живот от 20–25 години, предлагаме в чл. 2 от Наредбата да се създадат нови алинеи, уреждащи момента на възникване на задължението, както следва:

„(5) За фотоволтаични панели, чието пускане на пазара е непосредствено свързано с влагането им при изграждането или разширението на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници съгласно Закона за енергетиката, задължението за заплащане на продуктова такса възниква към момента на въвеждането в експлоатация на новия обект или на разширението, но не по-късно от две години от пускането на пазара на съответните панели.

(6) В случаите по ал. 5, когато собственикът на енергийния обект не е лицето, което е пуснало на пазара фотоволтаичните панели, същият е длъжен в едномесечен срок от въвеждането в експлоатация да уведоми за това лицето, което е пуснало на пазара съответните панели.“

VI. Рециклирането като стратегически ресурс

Реформата на продуктовите такси не следва да се разглежда единствено като облекчение на административна тежест. Батериите и фотоволтаичните панели съдържат критични суровини — литий, никел, кобалт, мед и редкоземни елементи — от чийто надежден достъп Европа е стратегически зависима. ЕС разчита на Китай за над 70% от глобалното производство на батерии, а при графитовите аноди тази зависимост достига 97%.

Регламент (ЕС) 2023/1542 въвежда задължителни минимални нива на рециклирано съдържание в новите батерии: от 2030 г. — 12% кобалт, 4% литий, 4% никел; от 2035 г. — 20% кобалт, 10% литий, 12% никел. Без функционираща инфраструктура тези цели не могат да бъдат постигнати — независимо от размера на събираните такси. Правилно калибрираните такси, придружени от реална инфраструктура, биха позиционирали България като регионален хъб за рециклиране в ЮИЕ.

VII. Заключение

АПСТЕ подкрепя предложения проект и приветства предприетата от МОСВ реформа. Намалението на таксите за ФВ панели е правилно решение, обосновано с европейските практики и с принципа за пропорционалност.

За пълнота на реформата настояваме проектът да бъде допълнен с:

1. Отделен ред за индустриални батерии за ССЕБ с такса 0,30 евро/кг — в средата на европейския диапазон и икономически обоснована
2. Изрично уточняване на обхвата на декларирането — само електрохимичният компонент, изключвайки контейнери и спомагателна инфраструктура
3. Разпоредба за момента на възникване на задължението за ФВ панели, обвързана с въвеждането в експлоатация
4. Ангажимент за сформиране на работна група за модел на отложена разширена отговорност

Приемането на тези допълнения ще осигури прозрачна, предвидима и финансово съобразена с европейските стандарти среда за изпълнение на националните цели в енергийния сектор.

Настоящата реформа е възможност България да изгради предвидима, пропорционална и конкурентоспособна рамка за развитие на енергийното съхранение и възобновяемата енергия, съответстваща на европейските цели за декарбонизация, индустриална конкурентоспособност и стратегическа автономия.

Правилното калибриране на режима на разширената отговорност на производителя е не само въпрос на административна пропорционалност, но и елемент от дългосрочната енергийна и индустриална политика на страната.

АПСТЕ изразява готовност за участие в работна група и в последващи експертни обсъждания.

С уважение,

Никола Газдов

Председател на АПСТЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Сравнителни таблици

А. Фотоволтаични панели

Предложеният от МОСВ размер от 70 €/тон (0,07 €/кг) е в рамките на европейските нива и АПСТЕ го подкрепя.

Б. Li-ion батерии за ССЕБ

Дания прилага различен механизъм от директна продуктова такса: (1) невъзстановима надзорна такса към Miljøstyrelsen — €0,0036/кг; (2) финансова гаранция (обезпечение) — €0,033/кг, която се връща при изпълнение на задълженията; (3) пазарно договорени разходи за рециклиране — нефиксирани. Сумата на елементи (1) и (2) е ~€36/тон. Разходите за рециклиране се договарят пазарно и не се включват в таблицата.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2:

Официални източници

¹ Stichting OPEN (Нидерландия) — Product list and waste management fee 2026. Код E4/32 „Solar Panels“: €0,065/кг = 65 €/тон. https://www.stichting-open.org/wp-content/uploads/2025/10/23-10-2025-Waste-management-fee-EEE-2026.pdf

² Stichting OPEN (Нидерландия) — Tarievenlijst afvalbeheerbijdrage batterijen 2025. Категория VII „Industriële batterijen“: €0,00/бройка. https://www.stichting-open.org/wp-content/uploads/2024/11/Tarievenlijst-afvalbeheerbijdrage-batterijen-2025.pdf

³ PV CYCLE Belgium / Recupel — официална вноска за ФВ панели: ~1,50 € на стандартен панел ≈ 50–60 €/тон. https://pvcycle.org/pv-compliance-services/

⁴ ECOTIC BAT (Румъния) — Lista Timbru Verde ECOTIC BAT 2026. Промишлени Li-Ion батерии: ~€0,20/кг (1,00 RON/кг). https://www.ecotic.ro/wp-content/uploads/2025/12/LISTA-TIMBRU-VERDE-ECOTIC-BAT-2026.pdf

⁵ ERA GmbH (Австрия) — ERA Tarifübersicht ab 01.01.2026. Промишлени батерии: €0,200/кг; ФВ панели: €0,400/брой ≈ €0,013/кг. https://www.era-gmbh.at/fileadmin/user_upload/Tarife/2026/ERA_Tarifuebersicht_ab_01012026.pdf

⁶ Регламент (ЕС) 2023/1542, Официален вестник на ЕС, L 191, 28.07.2023 г. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:32023R1542

⁷ DNV — Energy Transition Outlook 2024: Battery recycling in Europe. https://www.dnv.com/energy-transition/battery-recycling-in-europe/

⁸ Дания — Miljøstyrelsen (Агенция по околна среда): надзорна такса €0,0036/кг (BEK 986/2025, § 22); финансова гаранция €0,033/кг (BEK 986/2025, §§ 12 и 14). Гаранцията е обезпечение, не разход — връща се при изпълнение на задълженията. https://mst.dk/erhverv/groen-produktion-og-affald/affald-og-genanvendelse/producentansvar/batterier/gebyrsatser  https://mst.dk/erhverv/groen-produktion-og-affald/affald-og-genanvendelse/producentansvar/batterier/garantisatser-for-2025-og-2026