В официален отговор до Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) Европейската комисия потвърждава, че големите фотоволтаични централи попадат в Приложение № 2, а не в Приложение № 1 на европейската Директива за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
Това означава, че изграждането на голяма соларна централа не изисква автоматично провеждането на пълна процедура по ОВОС. Вместо това компетентният орган преценява дали конкретният проект може да има значително въздействие върху околната среда и дали е необходимо извършването на ОВОС.
Това разграничение е важно, тъй като през последните месеци представители на политически партии и неправителствени организации разпространяват твърдения, че големите фотоволтаични централи задължително трябва да преминават през пълна процедура по ОВОС и че изграждането им без такава представлява нарушение на европейското и българското законодателство. Подобни твърдения се разпространяват и в социалните мрежи и определени медии.
Отговорът на Европейската комисия категорично опровергава тезата, че европейското законодателство изисква задължителен ОВОС за всяка голяма соларна централа.
Това не означава, че соларните проекти са освободени от екологичен контрол. Напротив — те подлежат на установените законови процедури, като компетентните органи преценяват необходимостта от ОВОС според характеристиките, местоположението и потенциалното въздействие на всеки проект.
Какво точно казва Европейската комисия?
В официалното си отговор на запитването от АПСТЕ, Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия посочва:
„Въпреки че проектите за големи фотоволтаични инсталации не са изрично изброени в приложенията към Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, те следва да се считат за попадащи в обхвата на Приложение II, точка 3, буква „а“ — промишлени инсталации за производство на електроенергия, пара и топла вода (проекти, които не са включени в Приложение I).“
Комисията допълва:
„За такива проекти държавите членки трябва да определят чрез разглеждане на всеки отделен случай или въз основа на прагове или критерии дали проектът следва да бъде подложен на оценка поради вероятните му значителни въздействия върху околната среда, като вземат предвид съответните критерии за подбор, посочени в Приложение III към Директивата.“
Какво означава това за България?
Големият размер на една соларна централа сам по себе си не означава, че тя задължително трябва да премине през пълна процедура по ОВОС.
В България Законът за опазване на околната среда предвижда процедура за преценяване на необходимостта от ОВОС за съответните проекти. Ако компетентният орган установи, че е необходим ОВОС, такъв трябва да бъде извършен. Ако постанови законосъобразно решение, че ОВОС не е необходим, проектът може да продължи развитието си при спазване на останалите приложими изисквания.
Следователно липсата на пълна процедура по ОВОС не е сама по себе си доказателство за нарушение на закона.
АПСТЕ подкрепя стриктното спазване на екологичното законодателство и ефективния контрол върху инвестиционните проекти. Същевременно настояваме общественият дебат за възобновяемата енергия да се основава на факти, законови разпоредби и официални становища, а не на неверни твърдения, които създават недоверие и несигурност.
