НА ВНИМАНИЕТО НА:
Г-Н Владимир Малинов, Служебен министър на енергетиката
Инж. Петър Димитров, Служебен министър на околната среда и водите
СТАНОВИЩЕ
Относно: Актуализирана версия на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на Република България, публикувана за обществено обсъждане на 13.06.2024г
Уважаеми г-н Малинов,
Уважаеми инж. Димитров,
Пишем Ви във връзка с публикуваната за обществено обсъждане на 13.06.2024 г. актуализирана версия на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на Република България (ИНПЕК).
На първо място, приветстваме увеличената амбиция по отношение на развитието на възобновяеми енергийни източници в сравнение с предходната версия, което е в унисон с развитието на общоевропейския енергиен пазар и също кореспондира с все по-голямата конкурентноспособност на ВЕИ сектора да осигури най-евтината енергия на пазара, в подкрепа както на потребителите в индустрията, така и за домакинствата.
Предвид стратегическата важност на плана за енергийната политика в България, бихме искали да обърнем внимание върху приоритетни области за развитие, които трябва да бъдат по-детайлно описани по отношение на конкретните политики и мерки, които да насърчат ускорено развитие на енергетика, базирана основно на нискоемисионни източници на енергия и подходящото интегриране на тези източници в електроенергийната система на страната, както и общоевропейския енергиен пазар:
- Данните и допусканията относно потреблението и технологиите в моделите на плана да бъдат описани в апендикс към плана
За да могат да бъдат определени адекватни цели за производство на енергия, те трябва да се базират на прогноза за потреблението в отделните сектори, както и да отчитат развитието на мощностите в регионален аспект и възможностите за трансгранични пренос и търговия. В момента, тези допускания и данни не са публични, което не позволява да бъде направен детайлен анализ доколко определените стойности и цели кореспондират с прогнозите на търговските участници и частните инвеститори, от които се очаква да направят инвестициите за декарбонизация в различните индустриални сектори.
- Целите за ВЕИ в Сектор Електрическа енергия
Отчитаме като позитивно завишаването на целите относно използването на ВЕИ в сектор Електроенергия и по-специално 55.51% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия. Прогнозите са този дял да бъде постигнат чрез увеличаване на потреблението на електрическа енергия от новоизградени мощности след 2020 г., използващи енергия от ВИ (основно вятърна и слънчева енергия), с до 7 673 MW. Прави впечатление обаче, че заложените цели за мощности от вятър и слънце особено в периода 2025-2030 не са достатъчно амбициозни. Целта за соларни мощности за 2025г от 3.75 ГВт по данни от ЕСО и АУЕР е вече почти дотигната (3.71 ГВт) към началото на юни 2024г. Би следвало и целите за инсталиране на ветроенергийни мощности да се увеличат, за да могат да се използват за балансиране на силно изразения соларен профил на България. Към момента ветроенергийните инсталации наред със соларните са източниците на най-евтина електроенергия и се осъществяват изцяло с частни инвестиции. Единствените необходими мерки, които са небходими за постигане на ВЕИ целите са стабилна регулаторна рамка и предвидимост на инвестиционния процес.
Във ВЕИ микса към 2030г се отчита и цел от 500 МВт за офшорни вятърни централи, но предвид липсващата регулаторна рамка за изграждане на такъв вид инсталанции, както и времето, което би било необходимо за проучване и изграждане на ВтЕЦ в морето, зададената цел не изглежда изпълнима и е по-добре да бъде завишена тази за наземни ВтЕЦ, а развитието на офшорна енергия да бъде предвидено в по-голям мащаб в периода след 2030г.
- Съхранение на енергия, дигитализация и развитие на енергийната мрежа
Заложени са прогнозни мощности за съоръжения за съхранение в модела, но липсва конкретика в описаните мерки и политики, които ще бъдат приложени, за да се материализират тези инвестиции по отношение на пазарните сегменти, на които те могат да предоставят услуги, както и планирани политики, които да насърчат оптимално оползотворяване на съоръжения за съхранение на енергия за предоставяне на системни услуги към мрежата за увеличаване на маневреността и бързината на отговор при управление на електроенергийната система с висок дял на възобновяема енергия от слънце и вятър.
За да бъдат икономически жизнеспособни и устойчиви във времето, бизнес плановете на съоръженията за съхранение на енергия трябва да стъпват на регулаторна рамка, която позволява да предоставят всички услуги, които могат да доставят едновременно, със съответното натрупване на приходи от различните услуги.
Технологиите за съхранение на енергия са многофункционални активи, които могат да подпомагат управлението, както на генерацията, така и на потреблението, при наличие на съответните пазарни и регулаторни стимули, които следва да се разпишат подробно като конкретни политики и мерки, които се планират за ускорено внедряване на такъв тип технологии до 2030г. Не на последно място, необходимо е да се регламентира в законовата рамка достъпа до данни в реално време, които да позволят на търговските участници да планират и управляват адекватно своите инвестиции.
- Стимулиране на дългосрочно снабдяване с възобновяема енергия
Насърчаването на снабдяването с зелена енергия от публични институции и частни компании е ключово за декарбонизацията не само в енергийния сектор, но и в индустрията като цяло. По-дълги договори (10г. и повече) спомагат за ограничаване на финансовия риск и риска от нестабилност на приходите и съответно получаването на по-добри условия за финансиране на проектна база, докато в същото време потребителите също се ползват от оптимални ценови условия в дългосрочен период и много по-малко изложеност на риск от волатилни цени на енергийните пазари.
Един такъв възможен инструмент е предоставянето на държавни гаранции за сключване на дългосрочни договори за изкупуване на енергия от възобновяеми източници (PPA) или организиране на търгове с договори за разлика (CfDs) за снабдяване на обществения сектор.
Надяваме се вземете под внимание коментарите на АПСТЕ, като оставаме на разположение за обратна връзка по становището, както и при бъдещо разработване на мерки и политики.
