До: г-н Владимир Малинов, Mинистър на енергетиката
Копие до: г-жа Ива Петрова, Заместник-министър на енергетиката
СТАНОВИЩЕ
Относно: Проекти на документи за кандидатстване и изпълнение на инвестиция 8 (C4.I8) от Националния план за възстановяване и устойчивост – BG-RRP-4.034 „Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници“ (RESTORE)
Уважаеми г-н Малинов,
Уважаема г-жо Петрова,
От името на Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) представям на Вашето внимание предложения и коментари за прецизиране и/или изменение на условията за кандидатстване. Надявам се те да бъдат взети предвид при публикуване на поканата.
С оглед на кратките срокове за реализация на инвестициите по RESTORE и наличието на противоречиви разпоредби в нормативната уредба, която регламентира изграждането на (електрохимични) системи за съхранение на енергия, АПСТЕ предлага преди публикуване на поканата да бъде проведена междуведомствена работна среща с домакин Министерство на енергетиката, на която да бъдат поканени представители на инвестиционната общност – ВЕИ сдружения, работодателски организации, финансови институции – както и представители на ключови държавни органи – Електроенергиен системен оператор, Комисия за енергийно и водно регулиране, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Дирекция за национален строителен контрол, Министерство на околната среда и водите, Комисия по енергетика в Народното събрание и др. Целта на тази междуведомствена среща е да се дефинират основните рискови казуси и да се направи необходимото, за да бъдат намерени работещи решения за тяхното адресиране в бърз порядък, така че да не бъде поставена под риск успешната реализация на инвестициите по RESTORЕ.
Оставам на разположение за допълнителни коментари и се надявам Министерство на енергетиката да вземе под внимание представените по-долу предложенията на АПСТЕ.
С уважение,
Никола Газдов,Председател на УС на АПСТЕ
Коментари и препоръки по документ „Условия за кандидатстване за получаване на безвъзмездни средства по процедура чрез подбор за изпълнение на инвестиции от крайни получатели BG-RRP-4.034 „Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници“ (RESTORE).
КРИТЕРИИ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В 11.1 от Условията за кандидатстване т. 4) е записано, че кандидатите трябва „Да имат самостоятелно или чрез своя(ите) акционер(и)/съдружник(ци) собствен капитал от:
(а) 6 млн. лв. за проектни предложения за изграждане на съоръжение за съхранение с планиран капацитет >= 20 MWh и <= 50 MWh;
(б) 10 млн. лв. за проектни предложения за изграждане на съоръжение за съхранение с планиран капацитет > 50 MWh.“
КОМЕНТАР И ПРЕПОРЪКА от АПСТЕ: Този критерий следва да отпадне.
Стандартна практика е проектите за производство/съхранение на енергия от възобновяеми източници да бъдат разработвани от учредени специално за тази цел проектни дружества, които нямат странични активи и/или дейност.
Във фазата на разработване на съответните инвестиционни намерения, проектните дружества използват заемни средства от своите акционери, а за изграждането на проекта разчитат на комбинация от собствен капитал (отново заеми от акционери / собственици) и привлечен капитал (банково финансиране).
Поставените условия за собствен капитал са силно ограничителни спрямо краткия времеви прозорец за кандидатстване по програмата и биха възпрепятствали от участие иначе добре структурирани и банкируеми проекти, изкуствено стеснявайки кръга от допустими кандидати.
АПСТЕ смята, че изискванията за предоставяне на гаранция за участие и гаранция за добро изпълнение на одобреното за финансиране проектно предложение (т.3), както и изискването за предоставяне на финансово-технически отчет (ФТО) 4 пъти в годината, са напълно достатъчни за удостоверяване на финансовата способност на кандидатстващите по процедурата инвеститори да реализират съответните инвестиционни намерения.
В самия процес за предоставяне на банкова гаранция за участие в тръжната процедура, финансовите показатели на кандидата и на останалите дружества от групата, са предмет на верификация от банката-издател на банковата гаранция, тъй като издаването на банкова гаранция (или на лимит за издаване на банкови гаранции) се разглежда като допълнителен ливъридж (кредитна задлъжнялост) и подлежи на детайлен финансов анализ и одобрение от страна на банката.
С оглед на гореизложеното, допълнителни условия за финансова стабилност на проектните дружества – заложени в 11.1 от Условията за кандидатстване т. 4) – несъмнено биха довели до силно стесняване на кръга на потенциалните кандидати. На така посочените силно завишени параметри биха отговорили много малко компании. Евентуалното административно наложено стесняване на кръга от допустими кандидати би поставило под въпрос състезателния елемент в процедурата и би ограничило ценовата конкуренция между подадените предложения, което поставя под въпрос самото постигане на целите по тази процедура от НПВУ.
По отношение на постигнат етап на готовност на предложението, описан в т. 13. 1 I. 5) от Условията за кандидатстване, е заложено условие: „Кандидатът да разполага с валидно становище за присъединяване, действащ предварителен договор за присъединяване или действащ договор за присъединяване с ЕСО ЕАД, от които да е видно, че срокът за присъединяване на съоръжението за съхранение на електрическа енергия е не по-късно от 31 март 2026 г.“
Изричното посочване на крайна дата за присъединяване на съоръжението (31 март, 2026 г.) за съхранение е в разрез със съществуващата нормативна рамка, както и задълженията на системния оператор по отношение на поети ангажименти към крайни клиенти в процедури по присъединяване. Дори да приемем, че ЕСО би поел подобен конкретен времеви ангажимент за предложенията, кандидатстващи по процедурата, липсата на публично достъпен регистър за всички постъпили искания за присъединяване и получени по тях становища, както и последващи етапи на всяка от индивидуалните процедури, биха поставили ЕСО в позиция на практика едностранно да определя, кои инвеститори да получат договор с посочена дата и кои не, отсявайки инвестиционната инициатива по тяхна преценка.
АПСТЕ е на мнение че гореописаната ситуация не би следвало да се допуска и следователно наличието на крайна дата в изискуемите по търга документи за присъединяване следва да отпадне като условие.
Допълнително, не е разгледана хипотезата, предвидената в чл. 116, ал. 10 и ал.11 и чл. 117, ал. 11 от Закона за енергетиката (ЗЕ) възможност ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия да бъде изградено към енергиен обект за производство на електрическа и/или топлинна енергия, респективно към обект за потребление.
Разпоредбите на чл. 116, ал. 11 и чл. 117, ал. 12 от ЗЕ посочват, че когато не е необходимо увеличаване на присъединената мощност, договор за присъединяване не се сключва. В посочените хипотези изграждащото обекта за съхранение на електрическа енергия лице подава уведомление до оператора на съответната мрежа. С допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на производителя или клиента се посочват техническите изисквания към схемата на свързване на съоръжението за съхранение към електрическата уредба на лицето, местата на измерване на електрическата енергия и се регламентират правата и задълженията на страните с цел гарантиране сигурността на електроенергийната система с оглед недопускане смущения в мрежата. Допълнителното споразумение се сключва преди издаване на разрешение за строеж на съоръжението за съхранение, когато това е необходимо, като в този случай не се сключва договор за присъединяване.
С оглед горното е видно, че въведените изисквания за наличие на становище, предварителен договор или договор за присъединяване се явяват дискриминационни по отношение на потенциални кандидати, имащи намерение да изградят обект за съхранение на електрическа енергия към съществуващ обект за производство и потребление, в рамките на присъединената мощност на последния.
В тази връзка АПСТЕ счита, че Условията за кандидатстване следва да се съобразят с действащата нормативна уредба, като изрично се посочи, че в посочените по-горе хипотези Кандидатът следва да представи допълнително споразумение към договора за достъп и пренос, сключено по реда на чл. 116, ал. 11 или чл. 117, ал. 12 от ЗЕ.
РЕД ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИЯ
В реда за оценяване на предложенията е посочено, че „класирането на предложенията ще се извършва въз основа на поисканата безвъзмездна помощ за 1 MWh използваем енергиен капацитет за съхранение на електрическа енергия от ВEИ“
Не е посочена изрична дефиниция за използваем енергиен капацитет, което създава предпоставка за различни тълкувания и съответно некоректно подадени данни за проекта от кандидатите.
В 13.1 I. 6) от Условията техническите характеристики на съоръжението за съхранение са определени като: „гарантиран (полезен) капацитет за продължителност на съхранението от най-малко 2 часа (дефиниран като отношението на гарантирания капацитет на съоръжението за съхранение, в MWh, към неговата максимална мощност на зареждане/разреждане в MW) да е с най-малко 2 часа (C-Rate да е максимум C/2)“ , докато Минималните технически характеристики (Приложение 8) реферират към минимален използваем капацитет в %, а Формулярът за кандидатстване ще изисква посочване на използваем енергиен капацитет MWh.
АПСТЕ препоръчва в Приложение 8 Минимални технически изисквания и Приложение 9 Критерии и методология за оценка на предложенията за осъществяване на инвестиции да бъде ясно разписана дефиниция и параметри за определяне на използваем енергиен капацитет, който следва да се декларира от кандидата и въз основа на който ще бъдат класирани предложенията.
В проекта е посочено, че при няколко кандидата с еднаква поискана безвъзмездна помощ, СНД ще класира тези кандидати като „предложението, което изисква по-малко земя (в квадратни метри) за съоръжението за съхранение, ще бъде класирано преди предложението, което изисква повече земя“.
АПСТЕ счита, че посоченият критерий е в противоречие с изискването предложенията за изпълнение на инвестиции следва да са в съответствие с принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, детайлно описани в Технически насоки за прилагането на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ съгласно Регламент за Механизма за възстановяване и устойчивост (2021/С58/01).
Трябва да се отбележи, че съвременните технологии за съхранение на енергия с батерии заемат изключително малко земя спрямо капацитета за съхранение на енергия, който предоставят. Допълнително, законово е предвидена възможност те да бъдат изграждани като преместваеми обекти с минимално въздействие върху околната среда по време на изграждане и експлоатация.
При липса на специфични разпоредби за пожарна безопасност за съоръжения за съхранение на енергия с батерии, този критерий рискува да доведе до проектантски решения и технически проекти, които изкуствено залагат ограничение на площта заемана от съоръжението при кандидатстване по конкретната програма. Добрите инженерни практики при проектиране, изграждане и поддръжка / обслужваемост (включително, но не само, грижата за здравето и безопасността на хората, поддържащи съответните батерийни системи и съоръжения), както и гарантирането на подходящи мерки за ограничаване на евентуално негативно въздействие от възникнала пожароопасна ситуация, предполагат наличие на достатъчни отстояния между отделните батерийни елементи и съоръжения.
С оглед на горното е видно, че в сегашния си вид програмата индиректно би насърчила проекти, които нарушават базови принципи и добри практики за проектиране, изграждане и поддръжка на батерийни системи за съхранение на електрическа енергия. Изкуственото ограничаване на използваната площ за разполагане на системи за съхранение на енергия – която е незначителна дори при спазване на най-високите технически стандарти за безопасност и изправност – предпоставя опасност за здравето и безопасността на хората, обслужващи обекта, за сметка на оптимизиране на критерий за площ, който не само не е мотивиран от техническа гледна точка, но и не допринася за предотвратяване и контрол на замърсяването на въздуха, водите или земята, нито подпомага принципа за защита и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.
АПСТЕ силно препоръчва този критерии да отпадне от оценката на предложенията за изпълнение на инвестиция.
АПСТЕ предлага, да се обмислят следните възможности за въвеждане на допълнителни неценови критерии за оценяване, които дават приоритет на отговорното бизнес поведение:
- Да бъде стимулирано развитието и изграждането на нови ВЕИ мощности в България, съгласно заявената цел на RESTORE („Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници“) като се даде допълнителна тежест на кандидатите, които се ангажират да използват по-висок дял електрическа енергия от възобновяеми източници за зареждане на системите за съхранение на енергия. Постигане на заложената цел може да бъде отчитано на годишна база посредством предоставяне на доказателства за съответното количество гаранции за произход.
- Да бъдат стимулирани проекти с допълнителни мерки за екологична устойчивост, киберсигурност и управление на данните, както и спазване на човешките права и диверсификация при веригата на доставки, в съответствие с насоките на Регламент (ЕС) 2024/1735 от 13.06.2024г. за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии.
СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИЯ И НЕЯСНОТИ В РЕГУЛАТОРНАТА РАМКА
Сроковете описани в условията за изпълнение (за поръчка на трансформатори до 30.04.25, съответно за разрешително за строеж на обекта за съхранение на електроенергия до 31.05.2025 и договор за строителство до 30.06.2025) са трудно постижими, поради дългите срокове на доставка на основните компоненти за присъединителните съоръжения (например – силови трансформатори и оборудване, необходимо за изграждане на нови или рехабилитация на съществуващи подстанции и далекопроводи). Дългите срокове за доставка са свързани с обективни пазарни обстоятелства, произтичащи от голямото търсене и недостатъчното предлагане на подобно специфично оборудване на световните и регионални пазари.
Допълнително, изискването „всички разрешителни за строеж (инсталиране) на съоръжението за съхранение, както са посочени в предложението, са получени: не по-късно от 31 май 2025 г.“ трябва да бъде прецизирано по отношение на това, дали се отнася само до съоръжението за съхранение или и за прилежащата присъединителна инфраструктура и съоръжения, ако такива е предвидено да бъдат изграждани.
С оглед спазването на сроковете за изпълнение на дейностите по НПВУ, АПСТЕ предлага да се изследва възможността инвестицията да се счита за изпълнена след удостоверяване на завършването на изграждането на съоръжението за съхранение на електрически енергия до март 2026г.
Регулаторната рамка, регламентираща административно-разрешителния режим, както и пазарната рамка за съоръжения за съхранение на електрическа енергия в България все още не е добре установена и съществуват редица ситуации, които се нуждаят от разяснение и активен диалог на институциите със заинтересуваните страни.
Например, законово е предвидена възможност електрохимическите съоръжения за съхранение да бъдат третирани като преместваеми обекти, за които се издава разрешение за поставяне и тези обекти не се въвеждат в експлоатация.
Така, изискването за въвеждане в експлоатация по програмата противоречи на процедурата за изграждане на съоръжения за съхранение на енергия като преместваеми обекти и ще доведе до усложняване и забавяне на разрешителния режим.
По отношение на срока на разрешенията за поставяне също е налице различна практика на различните общини и главни архитекти. АПСТЕ смята, че е необходимо да се приеме инструкция от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) към всички общини да изменят наредбите си за преместваеми обекти, като се включи отделен раздел с унифицирани процедури за издаване на разрешение за поставяне на съоръженията за съхранение, в това число срокът на валидност на тези разрешения да бъде удължен, в съответствие с експлоатационния живот на съоръжението за съхранение, а не както е масовата практика в момента – до 5 г., с неясна процедура за удължаване.
Няма и установена практика по отношение на процедурата за екооценка на съоръженията за съхранение на енергия, което предпоставя разнопосочна практика на РИОСВ по места. С цел да се постигне унифициране на екологичните изисквания, АПСТЕ предлага Министерство на околната среда и водите (МОСВ) да изработи инструкция към всички РИОСВ тези обекти да се разглеждат по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове и програми.
АПСТЕ е готова да съдейства за структурирането и организирането на конструктивен диалог с релевантните институции: Министерство на енергетиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, Дирекция за национален строителен контрол, Електроенергиен системен оператор, Представители на енергийната комисия в Народното събрание, Електроразпределителните дружества и др.
