НА ВНИМАНИЕТО НА:
Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
Г-Н ВЛАДИСЛАВ МАЛИНОВ, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
СТАНОВИЩЕ
Относно: Параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., публикуван на сайта на Министерството на финансите на 09.12.2024г.
Уважаеми г-н Главчев,
Уважаема г-жо Петкова,
Уважаеми г-н Малинов,
Пишем Ви във връзка с публикувания Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и по-конкретно относно §3 от Преходните и заключителни разпоредби, с които се предлага удължаване на действието на „ценовите тавани“ за производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници през 2025г.
От Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) считаме, че продължаването на действието на този механизъм е в пълен противовес с българското и европейското законодателство и с политиките на страната в областта на енергетиката, които са насочени към устойчиво енергийно развитие, преодоляване на енергийната зависимост, посредством ефективно използване на енергия от възобновяеми източници, пълна либерализация на пазара на електроенергия. За да бъде възможно изпълнението на изброените политики, считаме, че §3 от ПРЗ на законопроекта за държавен бюджет следва да отпадне, тъй като с предложената разпоредба за пореден път се цели перенизирането (бел. ред.: от латински: “perennis” – нещо, което трае постоянно, вечно/ устойчиво във времето) на режима на тавана на приходите по отношение на производителите на електрическа енергия.
- Въвеждане на допълнително ценово регулиране
Припомняме, че механизмът на таван на приходите в електроенергийния сектор беше въведен еднократно в края на 2022г като временна (6 месечна), кризисна мярка от страна на ЕС (именно защото той е в противоречие с нормалните пазарни правила, условията на конкуренцията и целите за пълно либерализиране на пазара на електроенергия в съюза). Този механизъм вече не е част от европейското позитивно право от 30.06.2023 г.
- В противоречие с Конституцията на България
Прилагането на таван на приходите е своеобразен механизъм на облагане на производителите на електроенергия (публично вземане, което подлежи на принудително изпълнение), т.е. държавен данък в широкия смисъл на това понятие, както е употребено в Конституцията на Република България. В този смисъл прехвърлянето на правомощия по определяне размера на държавни публични задължения, на който и да е друг орган (в случая на Министерски съвет – колективен орган на изпълнителната власт) извън Народното събрание е в противоречие с чл. 84 от Конституцията.
- В противоречие със законодателството на Европейския съюз
Предлаганият механизъм за облагане на всяка сума над определен таван на приходите за производителите на електроенергия като постоянна мярка, имаща за цел преразпределяне/прехвърляне на парични потоци между различни звена от веригата от доставки в рамките на електроенергийната система (между производители през крайни снабдители и небитови потребители) представлява форма на кръстосано субсидиране, което е формално забранено от европейското законодателство в областта на енергетиката.
В този смисъл: чл. 59, пар. 1, буква „й“ от Директива (ЕС) 2019/944 гласи, че националният регулаторен орган (в българския случай КЕВР): „..гарантира, че няма кръстосано субсидиране между дейностите по пренос, разпределение и доставка, или други електроенергийни или неелектроенергийни дейности…“.
- С унищожителен ефект за българската електроенергетика във всичките й сегменти (конвенционални, базови и ВЕИ мощности) и контрапродуктивно за българската икономика в цялост
Продължаването на прилагането на механизма на таван на приходите е с унищожителен ефект за българската електроенергетика във всичките й сегменти (конвенционални, базови и ВЕИ мощности) и контрапродуктивно за българската икономика в цялост.
- Като финансов механизъм за отнемане на дял от приходите на производителите и търговците на електроенергия над определен праг с цел поголовно компенсиране цената на електроенергията за небитовите (индустриални потребители) без критерии за селекция на действително нуждаещи се от временно подпомагане стопански субекти, освен че се нарушават принципите на пазарната икономика, се създава постоянно асистирана икономика. Тази системност на поголовно компенсиране на разходите за електроенергия ще превърне в средносрочен аспект икономическите оператори в неадаптивни и неконкурентоспособни.
- От момента на първото въвеждане на този механизъм в България, българската енергетика от нетен износител, се превърна в нетен вносител на електроенергия и това се установи като трайна и необратима тенденция през последните години. Твърдим, че това обстоятелство се дължи именно на режима на тавана на приходите, тъй като той води до повтарящи се ситуации, при които производители с базови мощности избират да не работят и произвеждат електроенергия. Нещо, което те не биха направили, ако нямаше таван на приходите. В крайна сметка чрез механизма се създават изкуствени условия за неработеща българска енергетика, което субсидира чужди – съседни нам икономики, които не прилагат този механизъм.
- Подобен механизъм за компенсиране, ако съществува, по принцип би следвало да бъде икономически неутрален, т.е. да не бъде еднопосочен (отнемане на ресурси от едни икономически субекти в полза на други), а двупосочен. Казано по друг начин, да предвижда механизъм за компенсиране загубите на производителите на електроенергия, когато пазарната цена на електроенергия е по-ника от минимална цена, под която производителите не могат да покрият текущите си финансови разходи и разходи за производство. В този смисъл, механизмът по пар. 3 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., би бил относително приемлив, ако се предвидят и огледални на заложените разпоредби, според които небитовите потребители на електроенергия да дължат определена допълнителна премия върху пазарната цена на електроенергия за съответен период, когато тази цена е по-ниска от определен праг, под който производителите на същата тази електроенергия не могат да покрият разходите си.
- Пореден негативен сигнал за инвестиционната среда в България
Удължаването на действието на механизма би имало силно негативно отражение върху инвестиционния интерес за изграждане на нови мощности за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в България и то на фона на все по-нарастващата нужда от възобновяема енергия за овладяване на цените на електроенергия, преодоляване на енергийната зависимост на европейско и национално ниво и трансформацията на енергийната система към въглеродно-неутрални технологии.
Опитът една извънредна и временна мярка за овладяване на преминала ценова енергийна криза да се въведе като постоянна такава, ще наруши дългосрочното обезпечаване на доставките на енергия за българските домакинства и предприятия. Възобновяемите енергийни източници понастоящем предоставят най-ниска пазарна цена на електроенергията, а налагането на допълнителен облагащ механизъм ще постави в опасност конкурентоспособността на българската икономика в средно и дългосрочен план.
Надяваме се, че коментарите ни ще бъдат взети под внимание и предложените текстове под § 3 ще бъдат премахнати от предложения законопроект.
Асоциацията остава на разположение за допълнителна информация и дискусия.
С уважение,
Никола Газдов, Председател на АПСТЕ
