Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) публикува доклад за технологичното развитие и пазарните перспективи на системите за съхранение на енергия в България.
Докладът беше официално представен на конференцията RE-Source Southeast, която се проведе онлайн на 14-ти септември 2021г. и бе посветена на стратегиите за корпоративното снабдяване с възобновяема енергия в Югоизточна Европа.
Подготвянето на икономиката за нисковъглеродно бъдеще изисква информиран дебат и смели решения, както от политици и бизнеси, така и от граждани. С настоящия доклад, АПСТЕ си поставя за цел да повиши осведомеността за съвременните технологии за съхранение на енергия и да запълни празнините по темата за климатичната трансформация на енергийния сектор в България с перспективни решения за съхранение на енергия и как те могат да стимулират декарбонизацията на страната, като същевременно допринасят за създаване на нов бизнес и работни места за икономиката.
В България нарастващите разходи за фосилни горива и CO2 стимулират цените на електроенергията на свободния пазар до рекордно високи нива и за да намали сметките си за електроенергия бизнесът вече се обръща към съоръжения използващи възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствена консумация.
Вятърната и фотоволтаичната енергия постепенно печелят популярност и реална икономическа обоснованост в България. Същевременно обаче, характерната за тях променлива мощност в зависимост от наличния за момента ресурс (вятър или слънчева светлина) и произтичащите от това предизвикателства за управлението на мрежата и досега биха широко използвани като извинение за изключително неамбициозните цели за декарбонизация, които България си е поставила за идващото десетилетие.
„Факт е, че слънцето не винаги грее и вятърът не винаги духа, когато имаме нужда от енергия. Факт е обаче, че вече са на разположение редица технологии за съхранение на енергия, които ни помагат да се справим с този проблем. Този доклад има за цел да представи съвременните технологии за съхранение на енергия и как те могат да бъдат приложени, за да помогнат за интегрирането на повече възобновяеми енергийни източници в енергетиката, като същевременно поддържат енергийната система стабилна и създават устойчиви работни места и доходи“, коментира Марияна Янева, Директор Политики и комуникации с АПСТЕ.
Докладът изследва именно как съхранението на енергия осигурява гъвкавост на енергийната система, как технологиите за краткосрочно съхранение като маховици и батерии могат да реагират на мрежови дисбаланси, създадени от по-висок дял на възобновяеми енергийни източници в рамките на милисекунди, докато технологии за по-дълъг период на съхранение като помпено -акумулиращите водни електроцентрали (ПАВЕЦ) или водород може да осигурят седмично, месечно или дори сезонно съхранение.
Технологиите за съхранение на енергия също могат да позволят свързване на различни сектори – електроенергийния сектор със сектора на отоплението и охлаждането, както и с транспорта, като по този начин се спомогне за декарбонизирането на индустриалните сектори, в които намаляването на парникови емисии е трудно.
Не на последно място, повечето технологии за съхранение на енергия могат да бъдат внедрени бързо с високо обществено одобрение и във всеки един мащаб и ниво на електрическата система (производство, пренос, разпределение, потребление), като те могат да предоставят, както местни услуги (т.е. преодоляване на „тесни“ места в електроразпределителната мрежа), така и системни услуги (капацитет, регулиране на честотата, минимизиране на разходите за балансираща енергия) с почти неограничени възможности за агрегиране. В случай, че бъдат приложени активни политики за насърчаване на сектора, АПСТЕ изчислява, че до 2030 г. могат да бъдат изградени поне 7 GW нови ВЕИ мощности, заедно с 1.7 GW системи за съхранение на енергия, като това би спомогнало за създаването на десетки хиляди нови работни места.
Пълният текст на доклада може да бъде изтеглен от тук. Кратко резюме от тук.
