ДО:
Г-Н РУМЕН РАДЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПУЛЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
Г-Н АТАНАС ПЕКАНОВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
Г- ЖА ИВА ПЕТРОВА, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
Д-Р ИНЖ. РОСИЦА КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА, МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
КОПИЕ ДО:
Г-ЖА РУМЯНА ПЕТРОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА ПРИ 52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ПРИ 52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н СТЕФАН БЕЛЧЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА, ИНВЕСТИЦИИ И ИНДУСТРИЯ ПРИ 52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н ГАЛИН ДУРЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ ПРИ 52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Необходимост от спешно преразглеждане на ограниченията за ВЕИ в ДОСВ към ИНПЕК с оглед инвестициите, енергийната сигурност и конкурентоспособността на българската икономика
Уважаеми господин министър-председател,
Уважаеми господа заместник министър-председатели,
Уважаема госпожо министър на енергетиката,
Уважаема госпожо министър на околната среда и водите,
Уважаеми дами и господа председатели на парламентарни комисии,
Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) изразява сериозно безпокойство във връзка с част от мерките, предложени в Доклада за оценка за степента на въздействие (ДОСВ) към проекта на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК).
В настоящия си вид предложените мерки създават двоен риск – от административно ограничаване на инвестициите в сектор, който от началото на десетилетието е сред лидерите в България по привличане на частен капитал, и едновременно с това от намаляване на бъдещия достъп на българската индустрия до местна, конкурентна и предвидима електроенергия.
Предложените в т. 2 от раздел 6 на ДОСВ мерки предвиждат ограничения за изграждане на вятърни електроцентрали не само в защитени зони от мрежата „Натура 2000“, но и в определени географски области и общини извън тях, както и в буфери от 6 км и 2 км около определени защитени зони. Кумулативното прилагане на тези ограничения създава реален риск значителна част от практически използваемия ветроенергиен ресурс на страната да бъде изключена от бъдещо развитие и фактически да бъде блокирано възстановяването на инвестициите в наземна вятърна енергия.
АПСТЕ подкрепя високите стандарти за опазване на околната среда и стриктното прилагане на националното и европейското екологично законодателство. Нашето възражение не е срещу екологичната оценка, а срещу подмяната на индивидуалната, научно обоснована оценка на конкретния проект с предварителни и общи териториални забрани.
Поради това АПСТЕ призовава:
- Да бъде проведена спешна междуведомствена среща в Министерския съвет с участието на икономическия заместник министър-председател, министъра на енергетиката, министъра на околната среда и водите, работодателските организации, АПСТЕ и останалите представителни организации на ВЕИ сектора преди приключването на процедурата по ИНПЕК.
- Преди издаването на окончателното Становище по екологична оценка на ИНПЕК да не бъдат допускани бланкетни териториални забрани, които могат да блокират значителна част от практически използваемия ветроенергиен потенциал на страната без индивидуална оценка на конкретните инвестиционни предложения.
- На политическо ниво да бъде потвърдено, че развитието на местни нискоемисионни енергийни източници и системи за съхранение е стратегически национален приоритет, свързан с енергийната сигурност, индустриалната конкурентоспособност, привличането на инвестиции и постигането на националните цели в областта на енергетиката и климата.
- Да бъде извършена оценка на икономическото, енергийното и териториалното въздействие на предложените ограничения, включително каква част от технически и икономически използваемия ветроенергиен потенциал остава достъпна след тяхното прилагане и какво е отражението им върху бъдещия енергиен микс, сигурността на снабдяването, цените на електроенергията, корпоративните договори за доставка, инвестиционната среда и конкурентоспособността на индустрията.
- Да бъде запазен принципът на индивидуална, научно обоснована и пропорционална оценка на инвестиционните предложения, основана на актуални теренни данни, конкретните цели за опазване, характеристиките на проекта и възможните мерки за предотвратяване и ограничаване на въздействието. Подробната техническа и правна обосновка на необходимите промени е представена в Приложение №1.
България се нуждае от повече, а не от по-малка диверсификация на местното производство
Само през последните пет години България привлече близо 7 млрд. евро инвестиции в производство и съхранение на електроенергия от възобновяеми източници. Фотоволтаичните мощности нараснаха от около 1 GW до близо 7 GW, а системите за съхранение достигнаха приблизително 5 GW / 15 GWh.
Тези резултати показват, че България може да привлича значителен частен капитал в енергийния сектор, когато регулаторната среда е предвидима и не създава необосновани административни бариери. Предвидимата регулаторна среда не е само въпрос на защита на частните инвестиции. Тя е необходимо условие България да продължи да привлича капитал в нови енергийни мощности и инфраструктура, от които зависят енергийната сигурност, конкурентоспособността на индустрията и реализацията на националните енергийни цели.
Бързото развитие на слънчевата енергия и системите за съхранение вече промени българския електроенергиен пазар. Соларното производство увеличава предлагането на конкурентна електроенергия през светлата част на деня, а батериите позволяват част от тази енергия да бъде използвана във вечерните часове и ограничават ценовите пикове.
Последните събития в региона показаха и стратегическата стойност на местното производство и системите за съхранение. В края на юли и началото на август 2026 г. продължителната суша и исторически ниските водни нива на Дунав доведоха до сериозно ограничаване на ядрени и водни мощности в Централна и Югоизточна Европа. Румъния въведе извънредни мерки, включително механизъм за ограничаване на индустриалното потребление, а производството на АЕЦ „Пакш“ в Унгария бе силно ограничено.
В същия период българската електроенергийна система успя да запази стабилни доставки, а комбинацията от соларно производство, батерии, ядрени и водни мощности позволи на страната да достигне рекордни нива на износ към съседни пазари, в които предлагането бе силно ограничено. Бяха отчетени дневни износи от около 32-33 GWh и вечерни експортни мощности над 3 GW.
Това е практически пример, че инвестициите във ВЕИ и системи за съхранение са не просто инструмент на климатичната политика. Те са инвестиции в енергийна автономност, сигурност на снабдяването, конкурентни цени и устойчивост на икономиката при външни шокове.
Но слънчевата енергия и съхранението сами по себе си не могат да осигурят оптимален целогодишен производствен профил. Вятърната енергия е естественото допълнение към слънчевата енергия и съхранението, защото има различен часов и сезонен профил и може да увеличи местното производство особено през есента и зимата, когато фотоволтаичното производство е по-ниско. Комбинацията от фотоволтаици, вятърна енергия и системи за съхранение позволява по-балансиран производствен профил и по-голяма предвидимост на енергийните разходи за индустриалните потребители.
В същото време България не е въвела в експлоатация нов вятърен парк от близо 14 години. За този период съседните държави продължиха активно да развиват ресурса – Румъния разполага с над 3,4 GW вятърни мощности, Гърция с над 6 GW, Турция с около 16 GW, а Сърбия вече разполага с повече инсталирана вятърна мощност от България при значително по-малка територия.
Това изоставане не е проблем единствено на ветроенергийния сектор. То означава по-малко местно производство именно през периодите, в които производството от фотоволтаични централи е по-ниско, и съответно пропусната възможност за по-добра сезонна диверсификация на българския енергиен микс.
По тази причина ограниченията в ДОСВ не бива да бъдат разглеждани изолирано като екологична административна мярка. Те имат потенциал да определят структурата на българския енергиен микс за следващото десетилетие и съответно да влияят върху цената на електроенергията, сигурността на снабдяването и конкурентоспособността на икономиката.
Предложеният подход изисква актуална и проверима обосновка
Предложените ограничения възпроизвеждат мерки и зони от НПДЕВИ 2012-2020 г. Самият ДОСВ посочва, че мерките и зоните с ограничения по НПДЕВИ 2012-2020 г. са използвани като критерии за изключване.
Ограничения, формулирани преди повече от десетилетие, не следва да бъдат пренасяни в актуализиран стратегически документ без нова оценка на тяхната необходимост, ефективност и пропорционалност, отчитаща развитието на технологиите, методите за мониторинг, управлението на риска и нормативната рамка.
Не е ясно и на каква проверима научна основа конкретни защитени зони са класифицирани като „висок“ и „среден“ риск и защо именно с тези категории са свързани фиксирани буфери от 6 км и 2 км.
Не е извършен и общ национален пространствен анализ, който да покаже каква част от технически и икономически използваемия ветроенергиен ресурс остава след наслагване на всички екологични, инфраструктурни, мрежови, авиационни и други ограничения.
Подробната техническа и правна обосновка на тези въпроси е представена в Приложение №1.
Европейската политика изисква ускоряване и пропорционалност
Предложеният подход следва да бъде съобразен и с Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III). Определянето на зони за ускорено развитие на ВЕИ не превръща останалата територия в забранена зона; извън ускорените зони продължават да се прилагат индивидуалните процедури за оценка.
АПСТЕ не предлага компромис със защитата на природата. Предлагаме по-висок стандарт на вземане на решения – актуални научни данни, прозрачна и възпроизводима методология, оценка на реалния риск и пропорционални мерки, съобразени с конкретния проект.
България вече показа, че инвестициите в нови енергийни технологии могат едновременно да привличат капитал, да повишават енергийната сигурност и да осигуряват конкурентна електроенергия.
В този момент ИНПЕК следва да създава условия за повече инвестиции и по-диверсифицирано местно производство, а не да въвежда нови ограничения без доказана необходимост и пропорционалност.
Предвид непосредствения характер на процедурата призоваваме политическият и експертният диалог да бъде проведен преди издаването на окончателното Становище по екологична оценка на ИНПЕК.
АПСТЕ е в готовност да участва в работна среща в най-кратък срок и да предостави наличната експертна, техническа и пазарна информация.
С уважение,
Никола Газдов,
Председател на Управителния съвет
Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия
ПРИЛОЖЕНИЕ №1
ТЕХНИЧЕСКА И ПРАВНА ОБОСНОВКА КЪМ СТАНОВИЩЕТО НА АПСТЕ
1. Обхват и кумулативен ефект на предложените ограничения
Предложените в т. 2 от раздел 6 на ДОСВ мерки предвиждат недопускане на разполагането на вятърни електроцентрали:
- в границите на всички защитени зони от мрежата „Натура 2000“;
- в земеделския и горския фонд извън защитените зони в географска област „Добруджа“, включително всички общини от област Добрич и общините Аксаково, Алфатар, Силистра и Кайнарджа;
- в земеделския и горския фонд извън защитените зони в географска област „Източни Родопи“, включително Крумовград, Момчилград, Ивайловград, Маджарово, Любимец, Кърджали, Стамболово и Кирково;
- в земеделския и горския фонд извън защитените зони в общините Бургас, Поморие, Камено, Айтос, Руен, Созопол и Приморско;
- на разстояние под 6 km от определени защитени зони за птиците, класифицирани като зони с висок риск;
- на разстояние под 2 km от определени защитени зони за птиците, класифицирани като зони със среден риск.
Същественият въпрос не е само ефектът на всяка отделна мярка, а кумулативният пространствен ефект от едновременното им прилагане.
За да бъде оценено реалното въздействие върху развитието на вятърната енергетика, е необходимо ограниченията да бъдат пространствено насложени върху наличния ветроенергиен ресурс, защитените територии и зони, населените места и приложимите отстояния, инфраструктурата, ограниченията на гражданската и военната авиация, възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа, релефа, достъпа и другите технически и икономически ограничения.
Едва след подобен анализ може да бъде установено каква част от реално използваемия, а не само формално свободния ветроенергиен потенциал на България остава достъпна.
2. Необходимост от прозрачна и възпроизводима методология за оценка на риска
ДОСВ използва категории защитени зони с „висок“ и „среден“ риск, към които се прилагат съответно буферни отстояния от 6 km и 2 km.
При въвеждането на ограничения с толкова съществено териториално и икономическо въздействие следва да бъде възможно независимо да бъдат проверени критериите за определяне на съответната рискова категория, използваните биологични показатели и изходни данни, начинът на оценяване и тежестта на отделните критерии, праговете между различните категории риск, степента на несигурност и причинно-следствената връзка между установения риск и избраното буферно отстояние.
Класификация, която води до автоматична недопустимост на инвестиционни предложения върху значителни територии, следва да бъде прозрачна, научно обоснована и възпроизводима.
3. Фиксираното разстояние не е самостоятелна оценка на екологичния риск
Екологичният риск не може да бъде определен единствено въз основа на геометричното разстояние между даден проект и границата на защитена зона.
Реалният риск зависи от конкретни фактори като предмета и целите на опазване на зоната, видовия състав и числеността, миграционните трасета, релефа и орографията, локалните ветрови условия, броя, типа и разположението на турбините, височината и режима на експлоатация, наличието на алтернативни местообитания, кумулативното въздействие и възможните мерки за неговото предотвратяване и ограничаване.
Поради това буферните отстояния могат да бъдат използвани като индикатор за необходимост от повишено внимание, допълнителни теренни проучвания и по-задълбочена оценка, но не следва автоматично да бъдат превръщани в абсолютна забрана за инвестиционна дейност.
4. Административните граници не са екологични граници
Предложените ограничения обхващат и цели географски области и общини.
Административните граници сами по себе си не представляват екологичен критерий. Разпространението на защитените видове, миграционните коридори, местата за хранене, размножаване и почивка и конкретните рискове не следват непременно административното деление на страната.
Прилагането на еднакъв режим спрямо цялата земеделска и горска територия на дадена община може да доведе до третиране на терени с различни екологични характеристики като еднакво рискови единствено поради административното им местоположение.
Поради това изключването на цели административни или географски територии следва да бъде подкрепено с конкретни екологични данни, доказващи защо индивидуалната оценка на проектите в съответната територия не би била достатъчна.
5. Съвременните технологии позволяват активно управление на риска
През последното десетилетие технологиите за мониторинг и управление на риска при вятърните електроцентрали се развиха съществено.
В практиката се използват радарни и камерни системи, автоматизирано разпознаване на видове, системи за ранно предупреждение, автоматично или контролирано спиране на отделни турбини, сезонни режими на експлоатация, адаптивно управление и последващ мониторинг.
Технологичният напредък позволява екологичният риск да бъде управляван динамично, вместо единствено чрез предварително пространствено изключване.
Регулаторният подход следва да позволява резултатите от теренните проучвания и конкретните мерки за предотвратяване и ограничаване на въздействието да бъдат взети предвид при оценката на допустимостта.
Особено важно е, че и самият ДОСВ признава зависимостта на въздействието от конкретното местоположение на проекта и предвижда едногодишен мониторинг, както и възможност за последващи мерки, включително спиране на турбини при установено значително въздействие.
6. Необходимост от актуализиране на критериите от НПДЕВИ 2012–2020 г.
ДОСВ изрично посочва мерките от Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) 2012–2020 г. и приема, че оценените в рамките на тогавашната процедура отрицателни въздействия „не се различават по същество“ от въздействията на планираните днес проекти.
От 2012 г. насам са настъпили съществени промени в технологичните характеристики и мощността на турбините, методите за микроситиране, системите за мониторинг, радарното и камерното наблюдение, автоматизираните системи за разпознаване и временно спиране, методологиите за оценка на риска, структурата на електроенергийната система и европейската и националната нормативна рамка.
Поради това ограничения, формулирани преди повече от десетилетие, не следва да бъдат механично пренасяни в стратегическото планиране за следващото десетилетие без актуална оценка на тяхната необходимост, ефективност и пропорционалност.
7. Индивидуалната оценка позволява едновременно защита на природата и развитие на енергетиката
Действащото екологично законодателство предвижда процедури, чрез които въздействието на конкретното инвестиционно предложение може да бъде оценено спрямо неговото местоположение, технология, мащаб и конкретните цели за опазване.
Тези процедури позволяват да бъдат определени проектно специфични мерки за предотвратяване, намаляване и мониторинг на въздействието.
Предварителната недопустимост на цели категории проекти върху широки територии елиминира възможността тези фактори да бъдат разгледани и създава презумпция, че независимо от резултатите от теренните изследвания, технологичните решения и предложените мерки проектът не може да бъде допустим.
АПСТЕ счита, че зоните с повишена екологична чувствителност следва да бъдат основание за по-висок стандарт на оценка, а не автоматично основание за забрана.
8. Кумулативното въздействие следва да се оценява въз основа на реалистични сценарии
Кумулативната оценка е необходим елемент от екологичната оценка, но административното регистриране на инвестиционно предложение не е равнозначно на реализиран проект и не представлява само по себе си екологичен натиск.
Следва ясно да се разграничават действащи обекти, обекти в строителство, проекти с валидни разрешения и реална вероятност за осъществяване, изоставени или дублирани предложения, предложения със загубило действие решение, алтернативни варианти на един и същ проект и проекти, чиито параметри впоследствие са променени.
Кумулативната оценка следва да отчита пространственото и времевото припокриване на реалните остатъчни въздействия, след прилагането на съответните мерки за ограничаване, а не механично да събира мощности от административни преписки, натрупвани в продължение на години.
9. Принципът на предпазливостта не изключва оценката на пропорционални алтернативи
АПСТЕ подкрепя прилагането на принципа на предпазливостта при наличие на научна несигурност и потенциален значим риск.
Този принцип обаче не следва автоматично да означава прилагане на най-рестриктивната възможна мярка, когато съществуват други способи за управление на риска.
Следва да бъдат разгледани и сравнени възможности като допълнителни и многосезонни теренни проучвания, промяна на конфигурацията на проекта, проектно микроситиране, изключване на конкретни чувствителни участъци, видово специфични отстояния, сезонни ограничения, автоматизирано или динамично спиране, адаптивно управление и засилен последващ мониторинг.
Това позволява екологичните цели да бъдат постигнати чрез най-подходящата и пропорционална мярка спрямо конкретния риск, вместо чрез автоматично прилагане на обща забрана.
10. Съответствие с RED III и европейската политика за ускоряване на ВЕИ
Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III) поставя развитието и ускореното разрешаване на ВЕИ сред стратегическите цели на Европейския съюз.
Определянето на зони за ускорено развитие не означава, че останалата територия се превръща в зона, в която ВЕИ са недопустими. Проекти извън ускорените зони могат да бъдат реализирани при спазване на приложимите разрешителни и екологични процедури.
Националната рамка следва да осигурява едновременно висок стандарт на екологична защита и реална възможност за развитие на ВЕИ при обективни, прозрачни, необходими и пропорционални условия.
11. Инвестиционна и правна сигурност
Развитието на вятърен проект е многогодишен процес, който изисква значителни предварителни инвестиции в измервания на ветровия ресурс, теренни и екологични проучвания, мониторинг, техническо проектиране, устройствени процедури, придобиване на права върху терени и процедури за присъединяване към електроенергийната мрежа.
Въвеждането на нови генерални ограничения на стратегическо ниво без ясни правила за започнатите инвестиционни процедури може да създаде значителна правна и инвестиционна несигурност.
Предвидимостта на регулаторната среда е необходимо условие не само за защита на направените инвестиции, но и за достъпа до банково финансиране, цената на капитала и способността на България да привлича нови инвестиции в стратегически енергийни мощности.
Поради това при евентуална промяна на режима следва изрично да бъде анализирано положението на инвестиционните предложения, за които вече са извършени съществени инвестиционни действия, включително измервания, мониторинг, устройствени процедури, технически проучвания или действия по присъединяване.
12. Необходим е национален пространствен и икономически анализ
Преди въвеждането на ограничения с дългосрочен характер следва да бъде извършена оценка не само на формално оставащата свободна територия, а на реално използваемия ветроенергиен потенциал.
Тази оценка следва да отчита едновременно ветровия ресурс, екологичните ограничения, населените места, инфраструктурата, достъпа, мрежовия капацитет, авиационните и военните ограничения, ландшафта и културното наследство и икономическата реализуемост.
Следва да бъде оценен и ефектът върху очакваното развитие на вятърните мощности, сезонния производствен профил на страната, необходимостта от внос, сигурността на снабдяването, цените на електроенергията, корпоративните договори за доставка, конкурентоспособността на индустрията и инвестиционните и енергийните цели на ИНПЕК.
13. Предложения за балансиран подход
Предвид изложеното АПСТЕ предлага при окончателизирането на Становището по екологична оценка:
1. Да отпадне автоматичната недопустимост на вятърни електроцентрали, основана единствено на принадлежност към широка географска или административна територия, когато липсва конкретна научна обосновка за подобна забрана.
2. Буферите от 6 km и 2 km около определени защитени зони да бъдат използвани като зони за повишено внимание и задълбочена оценка, а не автоматично като територии на недопустимост.
3. Да се запази индивидуалната оценка на конкретните инвестиционни предложения въз основа на актуални теренни данни, конкретните цели за опазване и характеристиките на проекта.
4. Да бъде предвидена възможност за използване на проектно специфични мерки за ограничаване на въздействието, включително технологични системи за мониторинг, автоматизирано спиране, сезонни режими и адаптивно управление.
5. Да бъде представена прозрачна и проверима научна и методологична основа за класификацията на зоните с „висок“ и „среден“ риск и за определянето на съответните буферни отстояния.
6. Да бъде извършен национален пространствен анализ на кумулативния ефект от всички ограничения върху технически и икономически използваемия ветроенергиен потенциал.
7. Да бъде извършена оценка на икономическото и енергийното въздействие на ограниченията върху сигурността на снабдяването, цените на електроенергията, инвестиционната среда и конкурентоспособността на индустрията.
8. Да бъдат определени ясни и предвидими правила за инвестиционните предложения с вече започнали процедури и направени съществени инвестиции.
9. Преди окончателното решение да бъде проведен експертен диалог между Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката, научната общност, природозащитните организации и представителите на ВЕИ сектора.
Заключение
АПСТЕ счита, че опазването на биологичното разнообразие и развитието на вятърната енергетика не са противоположни цели. Те могат и следва да бъдат съвместени чрез актуални научни данни, индивидуална оценка, прозрачна методология, съвременни технологии и пропорционално управление на риска.
Предварителното изключване на значителни територии без цялостна оценка на кумулативния ефект и без доказване на необходимостта и пропорционалността на конкретните ограничения създава риск да бъде блокирано развитието на ресурс, от който България има необходимост за по-диверсифициран енергиен микс, по-висока енергийна сигурност, повече местно производство и конкурентни цени за индустрията.
АПСТЕ предлага вместо общи забрани да бъде приложен по-прецизен и по-висок стандарт на регулиране: повече данни, повече индивидуална оценка и по-ефективно управление на конкретния риск.
