ДО:

Д-Р ИНЖ. РОСИЦА КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА, МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Г-ЖА ИВА ПЕТРОВА, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

КОПИЕ ДО:

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА ПРИ 52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ПРИ 52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Допълнение към становището на АПСТЕ по ИНПЕК във връзка с нови обстоятелства, настъпили след изготвянето на Доклад за екологична оценка (ДЕО) на проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021–2030 г. – актуализация 2024 г. и искане за допълване на ДЕО и отлагане на произнасянето по проекта на актуализиран ИНПЕК

Уважаема госпожо министър на околната среда и водите,
Уважаема госпожо министър на енергетиката,

С настоящото Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) допълва внесеното си становище относно предложените в Доклада за оценка за степента на въздействие (ДОСВ) ограничения за развитие на вятърната енергия към проекта на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК).

Основание за настоящото допълнение са нови фактически обстоятелства, настъпили след изготвянето на Доклада за екологична оценка (ДЕО) през юни 2026 г., които имат пряко отношение към оценката на климатичната устойчивост, сигурността на снабдяването и адекватността на предвидения в ИНПЕК енергиен модел.

АПСТЕ счита, че тези нови обстоятелства, разгледани заедно с установените непълноти при оценката на климатичните рискове и разумните алтернативи, не позволяват процедурата по екологична оценка да бъде приключена в настоящия ѝ вид, без ДЕО да бъде допълнен и актуализиран.

I. Нови обстоятелства, настъпили след изготвянето на ДЕО

През август 2026 г. критично ниските водни нива на р. Дунав доведоха до реално ограничаване на производството на АЕЦ „Козлодуй“, като мощността на 5-и блок беше намалена с около 120 MW. Министерството на енергетиката определи понижението на нивото на р. Дунав като безпрецедентно и критично, като беше посочено, че подобно ограничаване на мощността се прилага за първи път в 52-годишната експлоатационна история на централата. Обстановката беше съпътствана и от засилено развитие на водорасли, необходимост от регулярно почистване на съоръженията и разглеждане на допълнителни хидротехнически решения. Тези събития настъпиха след изготвянето и публикуването на ДЕО и обективно не са могли да бъдат отчетени при неговото изготвяне.

Тези обстоятелства имат пряко отношение към предмета на ИНПЕК. Планът е стратегически документ едновременно в областта на енергетиката и климата. Поради това оценката му не следва да разглежда единствено въздействието на енергийния сектор върху климата, а и обратната зависимост – как климатичните промени, продължителното засушаване, екстремните температури и критичното маловодие влияят върху разполагаемостта, надеждността и цената на електроенергийната система.

В публикувания ДЕО липсва самостоятелна количествена оценка на комбиниран сценарий, включващ едновременно:

• продължително критично маловодие на р. Дунав и ограничена наличност на вода за технологичните нужди;
• високи температури на водата и затруднения в работата на водовземните и хидротехническите съоръжения;
• ограничаване на мощността или временно отпадане на ядрени мощности;
• едновременно намалено производство от ВЕЦ вследствие на засушаването;
• повишено потребление при продължителни горещи периоди;
• ограничени възможности за регионален внос, когато сходни климатични и хидроложки условия засягат едновременно съседни държави и производствени мощности.

Събитията от лятото на 2026 г. показват, че подобен сценарий не е хипотетичен риск, а реално наблюдавано развитие, която следва да бъде отчетена при оценката на стратегически документ, определящ развитието на българската енергетика до 2030 г.

Обстоятелството, че предприетото ограничение не е създало – поне към днешна дата – непосредствен риск за ядрената безопасност, не променя необходимостта от такава оценка. Въпросът е свързан с устойчивостта на националната енергийна система, необходимостта от заместващо производство при отпадане на конвенционални генеращи мощности заради климатични събития и произтичащите от това последици за енергетиката и/или околната среда.

Не е оценено в достатъчна степен, например, дали едновременно ограничаване на ядрено и хидроенергийно производство би наложило допълнително използване на въглищни или други горивни мощности и съответно увеличение на емисиите на парникови газове и замърсители, потреблението на води, образуването на отпадъци и въздействието върху човешкото здраве. Тези последици попадат пряко в задължителния обхват на екологичната оценка по чл. 86, ал. 3, т. 6 и т. 7 ЗООС и поради това не могат да бъдат разглеждани като въпрос, външен спрямо предмета на ДЕО.

Въпросът придобива допълнително значение предвид планираното изграждане на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. АПСТЕ не поставя под съмнение ролята на ядрената енергия в българския енергиен микс. Напротив – евентуалната бъдеща концентрация на значителен базов производствен капацитет на една площадка увеличава значението на технологичната и географската диверсификация на останалата част от електроенергийната система и изисква климатичните рискове за нея да бъдат количествено оценени.

II. Задължителният обхват на екологичната оценка изисква тези рискове да бъдат оценени

Съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), екологичната оценка се извършва едновременно с разработването на плана, така че възможните въздействия от неговото прилагане да бъдат идентифицирани, описани и оценени по подходящ начин.

По силата на чл. 85, ал. 1 от ЗООС екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областта на енергетиката, когато те очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения от приложното поле на закона.

Съгласно чл. 86, ал. 2 и ал. 3 от ЗООС докладът следва да съдържа информация, съответстваща на степента на подробност на плана и на използваните методи за оценка, включително относно вероятните значителни въздействия върху водите, климатичните фактори, населението, човешкото здраве и материалните активи, взаимовръзките между тях, вторичните и кумулативните въздействия, разумните алтернативи и мерките за предотвратяване и намаляване на неблагоприятните последици.

Това означава, че въпросът как климатичните промени влияят върху разполагаемостта на енергийните мощности и какви екологични последици възникват при необходимост от тяхното заместване, не е външен спрямо предмета на ДЕО, а е част от необходимата оценка на взаимосвързаните и кумулативните въздействия.

Съгласно чл. 17, ал. 4 от Наредбата за ЕО ДЕО следва да съдържа информацията, която разумно може да бъде изискана с оглед съвременните знания и методи за оценка. Настъпването в хода на процедурата на събития, които потвърждават реалността на съществен риск, останал недостатъчно изследван в доклада, е допълнително основание тази информация да бъде отчетена преди окончателното произнасяне.

III. Необходимо е допълване на ДЕО и отлагане на окончателното произнасяне

Предвид че процедурата е в ход, АПСТЕ счита, че компетентният орган следва още на настоящия етап да използва предвидените в Наредбата за ЕО възможности за допълване на оценката.

На първо място, по реда на чл. 22 от Наредбата за ЕО следва да бъде изискано допълване на ДЕО, включително с количествен комбиниран климатично-енергиен стрес сценарий и оценка на неговите екологични и системни последици.

След допълването следва да бъдат продължени консултациите, а когато новата информация или произтичащите от нея изменения са съществени – да бъде проведено ново обществено обсъждане по реда на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за ЕО.

Ако въпреки това ДЕО бъде внесен за издаване на становище без необходимото допълване, следва да бъде приложен механизмът по чл. 25.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за ЕО при разглеждането на документацията се проверяват, наред с останалото, структурата и съдържанието на ДЕО, достоверността и актуалността на изходните данни, разглеждането на разумни алтернативи и резултатите от проведените консултации.

При установена непълнота, неточност или съмнения относно достоверността на информацията чл. 25, ал. 3 предвижда изискването на допълнена и/или преработена информация от възложителя.

АПСТЕ счита, че именно този механизъм следва да бъде приложен, ако необходимите допълнения не бъдат извършени преди този етап.

Не настояваме процедурата да бъде прекратена на всяка цена. Настояваме тя да не бъде приключвана, преди ДЕО да бъде допълнен с актуална информация и да бъдат оценени рискове, които вече са се проявили на практика.

Ако изисканата допълнена и/или преработена информация не бъде представена в определения срок, следва да бъдат приложени предвидените в чл. 25, ал. 5 от Наредбата за ЕО процесуални последици.

Ако след допълването на ДЕО не бъдат отстранени установените съществени пропуски, не бъдат разгледани разумни алтернативи или останат мотивирани възражения относно съответствието и законосъобразността на предвидените мерки, следва да бъдат приложени основанията по чл. 26, ал. 1, т. 2, букви „а“ и „б“ от Наредбата за ЕО за несъгласуване на проекта на ИНПЕК.

IV. Необходимо е разглеждането на реални разумни алтернативи

Съществен недостатък на извършената оценка е липсата на достатъчно разработени и количествено сравнени разумни алтернативи.

В нетехническото резюме на ДЕО е посочено, че проектът на ИНПЕК не съдържа изрично разработени алтернативи и че за значителен брой мерки не са предложени алтернативни варианти, като на практика е разгледана основно т.нар. „нулева алтернатива“.

При стратегически документ, определящ развитието на българската енергетика до 2030 г., това не позволява пълноценна оценка на различните възможности за развитие на електроенергийната система.

Липсата на действително разработени и сравнени разумни алтернативи поставя въпрос и за изпълнението на изискването по чл. 86, ал. 3, т. 8 от ЗООС.

Следва да бъдат разгледани реалистични варианти с различно съотношение между базови мощности, възобновяеми енергийни източници, системи за съхранение, управление на потреблението, резервни мощности, междусистемна свързаност и мерки за адаптация на енергийната инфраструктура към климатичните промени.

Този недостатък следва да бъде разгледан и в контекста на отправените от Европейската комисия препоръки към България по актуализирания ИНПЕК, включително необходимостта от по-пълна оценка на климатичните рискове и уязвимости, инвестиционните потребности и развитието на необходимата енергийна инфраструктура.

Това е от значение и с оглед чл. 84, ал. 2, чл. 87, ал. 2 и чл. 88, ал. 1 от ЗООС, както и чл. 26, ал. 2 от Наредбата за ЕО, които предполагат окончателното произнасяне да отчита цялата документация и резултатите от консултациите и да съдържа мотивиран избор на предпочетената от екологична гледна точка алтернатива.

Мотивиран избор на предпочетена алтернатива предполага реално сравнение между различни възможни варианти за развитие, а не единствено сравнение на проекта с липсата на неговото прилагане.

V. Новите обстоятелства засилват необходимостта от диверсификация на местното производство

Събитията от лятото на 2026 г. показват защо технологичната диверсификация има не само икономическа, но и системна стойност.

При регионално климатично събитие не може да се приема като безусловна предпоставка, че намаленото местно производство винаги може да бъде компенсирано чрез внос. Същите климатични фактори могат едновременно да ограничат производството в няколко взаимосвързани електроенергийни системи.

Именно затова не е достатъчно да бъде оценяван единствено потенциалният екологичен риск от развитието на нови вятърни мощности. Следва да бъде оценен и обратният риск – какви са системните, климатичните, икономическите и екологичните последици от административното ограничаване на възможността за разработване на значителна част от практически използваемия ветроенергиен ресурс на страната.

Предлагаме поради това да бъдат количествено сравнени най-малко два сценария:

• сценарий, при който предложените пространствени ограничения за вятърната енергия се прилагат в пълния им обхват;
• сценарий, при който се запазва възможността за развитие на вятърни проекти въз основа на индивидуална екологична оценка и актуални научни данни.

Сравнението следва да обхване системната адекватност, необходимостта от заместващи мощности, резерв, съхранение и внос, инвестиционните потребности, цената на електроенергията и свързаните екологични последици.

Подобен анализ е особено важен, тъй като предложените пространствени ограничения могат да имат дългосрочен ефект върху структурата на българския енергиен микс.

VI. Преходен режим за вече започнали процедури

АПСТЕ поддържа искането за изричен преходен режим за инвестиционните предложения, за които към момента на окончателното произнасяне вече са започнали индивидуални административни и екологични процедури.

Членове на АПСТЕ разполагат с инвестиционни предложения, по които са провеждани продължителни процедури по реда на екологичното законодателство, включително проекти в напреднала фаза на индивидуална оценка.

Прилагането на нови общи пространствени ограничения като самостоятелно основание за недопустимост спрямо такива производства би поставило съществени въпроси относно правната сигурност, оправданите правни очаквания и пропорционалността на мярката.

Затова предлагаме общите пространствени ограничения да не се прилагат като самостоятелно основание за недопустимост спрямо инвестиционни предложения, за които към датата на окончателното становище по ЕО вече е започнала индивидуална процедура, като тяхната допустимост бъде преценена по общия ред въз основа на конкретните характеристики на проекта, актуалните научни данни и приложимото законодателство.

VII. Право на Европейския съюз

Изложеното следва да бъде разгледано и в контекста на правото на Европейския съюз.

Член 5 и Приложение I към Директива 2001/42/ЕО изискват екологичният доклад да идентифицира, описва и оценява вероятните значителни въздействия от прилагането на плана и разумните алтернативи, включително въздействията върху водите и климатичните фактори и кумулативните и синергичните последици. Съгласно чл. 8 от директивата екологичният доклад и становищата, получени при консултациите, следва да бъдат взети предвид преди приемането на плана.

Тези изисквания следва да бъдат разглеждани и в контекста на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2021/1119 – Европейския закон за климата, относно адаптивния капацитет, устойчивостта и намаляването на уязвимостта спрямо изменението на климата въз основа на надеждни анализи на климата и уязвимостта.

VIII. Искания на АПСТЕ

Предвид изложеното и в допълнение към исканията в основното становище на АПСТЕ, настояваме:

1. Процедурата по екологична оценка да не бъде приключвана и да не бъде издавано окончателно становище по ЕО на ИНПЕК, преди да бъдат разгледани новите съществени обстоятелства, настъпили след изготвянето на ДЕО.
2. По реда на чл. 22 от Наредбата за ЕО да бъде изискано допълване на ДЕО с количествен комбиниран климатично-енергиен стрес сценарий и оценка на неговите системни и екологични последици, включително критично маловодие, високи температури, ограничаване на ядрено и хидроенергийно производство, високо потребление и ограничени възможности за регионален внос.
3. След допълването на ДЕО да бъдат продължени консултациите, а когато новата информация или произтичащите от нея изменения са съществени – да бъде проведено ново обществено обсъждане по реда на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за ЕО.
4. Да бъдат разработени и количествено сравнени реални разумни алтернативи за развитието на българския енергиен микс, включително различни комбинации от базови мощности, ВЕИ, системи за съхранение, управление на потреблението, резерв, междусистемна свързаност и мерки за климатична адаптация.
5. Да бъде извършена оценка на кумулативния ефект от предложените ограничения за вятърната енергия върху системната адекватност и климатичната устойчивост на електроенергийната система, включително чрез сравнение на сценарий с пълното им прилагане и сценарий със запазване на индивидуалната оценка на инвестиционните предложения.
6. Да бъде въведен изричен преходен режим за инвестиционните предложения, за които вече са започнали индивидуални административни и екологични процедури, така че новите общи пространствени ограничения да не се прилагат спрямо тях като самостоятелно основание за недопустимост.
7. Ако ДЕО бъде внесен за издаване на становище без необходимите допълнения, при проверката по чл. 25, ал. 2 да бъде приложен чл. 25, ал. 3 от Наредбата за ЕО и да бъде изискана допълнена и/или преработена информация поради нейната непълнота, недостатъчна актуалност и обоснованите съмнения относно надеждността на изводите.
8. При непредставяне на изисканата допълнена или преработена информация в определения срок да бъдат приложени процесуалните последици по чл. 25, ал. 5 от Наредбата за ЕО.
9. Ако след допълването останат неотстранени несъответствия с нормативната уредба по околна среда и опазване на човешкото здраве или неотстранени мотивирани възражения срещу прилагането или законосъобразността на плана, да бъде приложен чл. 26, ал. 1, т. 2, букви „а“ и „б“ от Наредбата за ЕО и проектът на ИНПЕК да не бъде съгласуван в настоящия му вид.
10. На основание чл. 17, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Наредбата за ЕО всички настоящи възражения, бележки и предложения да бъдат включени в справката за проведените консултации, като по всяко от тях бъде представено отделно мотивирано произнасяне за неговото приемане или неприемане.

IX. Заключение

Целта на настоящото допълнение е окончателното решение по стратегически документ с дългосрочни последици за българската енергетика, икономика и околна среда да бъде основано на актуална фактическа информация, количествена оценка на съществените рискове и реално сравнение на разумните алтернативи.

Събитията от лятото на 2026 г. предоставят нова информация, която не е била налична при изготвянето на ДЕО и която показва, че климатичните рискове за електроенергийната система вече не могат да бъдат разглеждани единствено като дългосрочна хипотеза.

Поради това считаме, че допълването на ДЕО и отлагането на окончателното произнасяне са необходимата и пропорционална мярка на настоящия етап.

Приемането на ИНПЕК не следва да бъде ускорявано за сметка на пълнотата на анализа, актуалността на информацията и климатичната устойчивост на предвидения енергиен модел.

Ако установените недостатъци не бъдат отстранени и останат основанията по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредбата за ЕО, проектът на ИНПЕК не следва да бъде съгласуван в настоящия му вид.

АПСТЕ поддържа в цялост по-рано внесеното си становище и остава на разположение на Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката за предоставяне на експертна, техническа и пазарна информация и за участие в работна среща по поставените въпроси.

С уважение,

Никола Газдов,
Председател на Управителния съвет на
Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ)