ДО:

Д-Р ИНЖ. РОСИЦА КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА, МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

КОПИЕ ДО:

 Г-ЖА ИВА ПЕТРОВА, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПУЛЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, публикуван за допълнително обществено обсъждане през август 2026 г.

Уважаема госпожо Министър,

Уважаеми дами и господа,

Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) приветства предприетото от Министерството на околната среда и водите съществено намаляване на продуктовите такси за електрическо и електронно оборудване, както и възприемането на разходно-ориентиран подход при определянето на техния размер. МОСВ посочва, че с предложените промени се цели по-предвидима и конкурентна среда за бизнеса при запазване на екологичните стандарти.

Подкрепяме прилагането на модел, който отчита действителните разходи за събиране, транспортиране, предварително третиране, рециклиране и оползотворяване, както и приходите от възстановените материали. Подобен подход позволява постигането на екологичните цели при обоснован размер на финансовата тежест за производителите и вносителите.

Считаме обаче, че за последователното прилагане на този подход проектът следва да бъде допълнен.

АПСТЕ предлага:

1. Продуктовата такса за фотоволтаични панели да бъде определена на 0,07 €/kg (70 €/тон), в съответствие с първоначалния проект на МОСВ. При запазване на ставка от 0,16 €/kg (160 €/тон) да бъде представена разходната калкулация, въз основа на която е определен нейният размер.
2. За категории 4а и 5, в които попадат и инверторите, да бъдат приложени ставките от предходния проект – съответно 0,07 €/kg и 0,14 €/kg, до представяне на разходна обосновка за предложените по-високи нива.
3. Разходно-ориентираният анализ да бъде разширен и по отношение на Приложение № 5, приоритетно за индустриалните литиево-йонни батерии, използвани в стационарни системи за съхранение на електрическа енергия (ССЕБ).
4. До приключването на този анализ да бъде въведена отделна преходна ставка за индустриални литиево-йонни батерии за ССЕБ от 0,30 €/kg (300 €/тон), чрез конкретния нормативен текст, предложен в раздел IV по-долу, включително задължение за публикуване на разходно-ориентирания анализ в 12-месечен срок.
5. При определянето на окончателния размер на таксата за батериите да бъдат отчетени приходите от възстановените материали и стойността на вторичните суровини, в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/1542.
6. МОСВ, съвместно с Министерството на енергетиката, работодателските организации и браншовите сдружения, да създаде работна група за цялостен преглед на режима, включително за разработване на постоянен механизъм за периодична актуализация на продуктовите такси, механизъм за гарантиране на бъдещото оползотворяване и условия за подобряване на конкуренцията между организациите по оползотворяване.

Считаме, че възприетият от МОСВ разходно-ориентиран подход следва да бъде приложен последователно както по отношение на електрическото и електронното оборудване, така и по отношение на индустриалните батерии.

I. Фотоволтаични панели и инвертори

АПСТЕ оценява положително обособяването на фотоволтаичните панели в самостоятелна категория и същественото намаляване на продуктовата такса спрямо действащото ниво.

Актуализираният проект предвижда ставка от 0,16 €/kg (160 €/тон) спрямо действащите приблизително 460 €/тон.

В предходната версия на проекта МОСВ предложи ставка от 0,07 €/kg (70 €/тон). Следователно в актуализирания проект размерът на таксата е увеличен с около 129% спрямо първоначалното предложение.

В публикуваните материали към проекта не е представена разходна калкулация, от която да се установят основанията за това увеличение.

За сравнение, официално публикувани тарифи в други държави членки са приблизително 65 €/тон в Нидерландия, 50–60 €/тон в Белгия и около 13 €/тон в Австрия. Сравнението не предполага пряко прилагане на тези ставки в България, тъй като националните системи имат различна структура и разходи. То обаче е допълнително основание размерът на българската ставка да бъде подкрепен с конкретна разходна обосновка.

При фотоволтаичен модул с мощност 625 Wp и тегло около 33 kg ставката от 0,16 €/kg представлява приблизително 5,28 евро продуктова такса за един модул.

АПСТЕ предлага да бъде възстановена първоначално предложената ставка от 70 €/тон. В случай че МОСВ счита, че ставката от 160 €/тон отразява действителните национални разходи, предлагаме да бъде публикувана съответната калкулация за събиране, транспорт, третиране и рециклиране, като бъдат отчетени и приходите от възстановените материали.

Аналогичен въпрос възниква и при инверторите. В настоящия проект ставките за категории 4а и 5 са съответно 0,16 €/kg и 0,20 €/kg, при предложени в предходния проект 0,07 €/kg и 0,14 €/kg. До представяне на разходна обосновка АПСТЕ предлага да бъдат запазени първоначално предложените нива.

II. Необходимост от актуализация на продуктовата такса за индустриалните батерии

В актуализирания проект разходно-ориентираният подход е приложен към Приложение № 8 за електрическото и електронното оборудване, докато размерът на таксите по Приложение № 5 за батериите не е предмет на аналогичен преглед.

Действащата ставка за литиево-йонни индустриални батерии е приблизително 2 810 €/тон. Тя е определена преди повече от десетилетие, при различни технологични, пазарни и регулаторни условия, като към настоящия момент не е публикуван актуален анализ на действителните разходи за управление на този отпадъчен поток.

При предложената ставка от 160 €/тон за фотоволтаичните панели продуктовата такса за индустриалните батерии остава над 17 пъти по-висока.

Официално публикуваните тарифи за индустриални литиево-йонни батерии в други държави членки също показват значително по-ниски нива – приблизително 200 €/тон в Румъния и 200 €/тон в Австрия, докато в Нидерландия за съответната категория индустриални батерии не се начислява авансова такса.

Тези данни не са основание за автоматично прилагане на чужда ставка в България, но показват необходимостта действащият размер от 2 810 €/тон да бъде преразгледан въз основа на актуална разходна калкулация.

Стационарните системи за съхранение представляват индустриално оборудване с идентифициран собственик и местоположение и с продължителен експлоатационен срок. Организацията на събирането и третирането на този отпадъчен поток се различава съществено от тази при портативните батерии и масово разпространеното битово оборудване.

Поради това считаме за необходимо разходно-ориентираният подход, приложен при настоящото изменение на Приложение № 8, да бъде приложен и към индустриалните батерии по Приложение № 5.

III. Отчитане на стойността на вторичните суровини

Литиево-йонните батерии съдържат материали с икономическа стойност след рециклиране, включително литий, никел, мед и алуминий.

Член 56 от Регламент (ЕС) 2023/1542 урежда разширената отговорност на производителя за батерии и предвижда при определянето на финансовите вноски да се отчитат както разходите за разделно събиране, транспортиране и третиране на отпадъчните батерии, така и приходите от подготовката за повторна употреба или преработка и от стойността на вторичните суровини.

Поради това при определяне на продуктовата такса следва да бъдат отчетени нетните разходи за управление на отпадъчните батерии след приспадане на относимите приходи от възстановените материали.

Този подход съответства както на принципите на разширената отговорност на производителя, така и на целите за повишаване на ресурсната ефективност и използването на вторични суровини в рамките на Европейския съюз.

IV. Предложение за нов ред и преходна ставка от 300 €/тон

АПСТЕ предлага в Приложение № 5 да бъде създадена самостоятелна позиция за индустриални литиево-йонни батерии, предназначени за използване в стационарни системи за съхранение на електрическа енергия, с продуктова такса от 0,30 €/kg (300 €/тон).

Предлагаме следния нормативен текст:

„§ … В Приложение № 5 към чл. 3, ал. 1, т. 5 „Размер на продуктовата такса за батерии и акумулатори“ се правят следните допълнения:

1. Създава се т. 3.2а:

„3.2а. Индустриални литиево-йонни батерии и акумулатори, които представляват стационарни системи за съхранение на енергия от батерии по смисъла на чл. 3, параграф 1, точка 15 от Регламент (ЕС) 2023/1542 или за които от техническата документация на производителя е видно, че са предназначени за вграждане в такива системи – 0,30 евро/кг.“

2. Създава се забележка към приложението:

„Забележка: За батериите и акумулаторите по т. 3.2а т. 3.2 не се прилага. Продуктовата такса по т. 3.2а се начислява върху нетното тегло на батерията, определено съобразно чл. 3, параграф 1, точки 1–4 от Регламент (ЕС) 2023/1542 и удостоверено с техническата документация на производителя. В теглото не се включва оборудване, което не представлява част от батерията по смисъла на Регламента.“

В преходните и заключителните разпоредби:

„§ … Министърът на околната среда и водите организира извършването и публикуването на разходно-ориентиран анализ на размера на продуктовата такса по т. 3.2а от Приложение № 5 в срок до 12 месеца от влизането в сила на постановлението и въз основа на резултатите от анализа при необходимост внася предложение за изменение на размера на таксата.“

Предложената конструкция стъпва пряко върху дефиницията за стационарна система за съхранение на енергия от батерии по чл. 3, параграф 1, точка 15 от Регламент (ЕС) 2023/1542, с което се избягва създаването на самостоятелно национално тълкуване на понятието. Изричното изключване на приложението на т. 3.2 премахва възможността за колизия между двата реда в приложението. Основата на таксата (нетното тегло на батерията по смисъла на чл. 3, параграф 1, точки 1–4 от Регламента) също е определена чрез препратка към пряко приложимото европейско законодателство, а не чрез национална дефиниция.

Размерът от 300 €/тон е по-висок от наблюдаваните нива от около 200 €/тон в Румъния и Австрия и поради това представлява консервативна преходна стойност до определянето на ставка въз основа на националните разходи. Задължението за публикуване на анализа в 12-месечен срок осигурява прозрачност на процеса и проверимост на резултата.

АПСТЕ е готова да предостави на МОСВ налични технически и икономически данни, включително информация за тегловното разпределение на компонентите на ССЕБ, официални тарифи от други държави членки и данни относно стойността на материалите след края на експлоатационния срок.

V. Мащаб на инвестициите в системи за съхранение

Въпросът има съществено икономическо значение предвид бързото нарастване на инсталираните системи за съхранение в страната и ролята им за гъвкавостта и балансирането на електроенергийната система. По тази причина размерът на продуктовата такса следва да бъде определен въз основа на актуални и проверими разходни данни.

През последните две години в България беше въведен значителен обем нови системи за съхранение на електрическа енергия, финансирани както със собствени средства на инвеститорите, така и с подкрепа по Националния план за възстановяване и устойчивост.

В публикувания от Комисията за енергийно и водно регулиране доклад „Относно: регулаторните условия за участието на системите за акумулиране на енергия и промишлените потребители на балансиращия пазар, разходите и ползите от инсталирането на интелигентни измервателни уреди и мерките за оптимизация на потреблението“, изготвен съгласно Реформа C13.R3, ключов етап 351 от изменения НПВУ, е посочено, че към началото на юни 2026 г. инсталираните ССЕБ в България възлизат на 4 011 MW / 12 240 MWh, от които 3 471 MW / 10 768 MWh са присъединени към електропреносната мрежа. В същия доклад, въз основа на данни на оператора на електропреносната система, се посочва, че до края на 2026 г. се очаква инсталираната мощност да достигне и надхвърли 6 000 MW, съответно 18 000 MWh.

По последващи данни на ЕСО към август 2026 г. инсталираният капацитет вече е близо 6 GW / 16 GWh, което е в съответствие с тенденцията, отчетена в доклада на КЕВР.

При използваното в секторните оценки съотношение, според което 12 GWh капацитет съответстват на приблизително 80 000 тона батерии, 16 GWh представляват ориентировъчно 107 000 тона, а 18 GWh – приблизително 120 000 тона батерии.*

Ако върху този обем бъде приложена действащата продуктова такса от приблизително 2 810 €/тон, изчисленият размер би бил около 300 млн. евро при 16 GWh и около 337 млн. евро при 18 GWh.

При предложената от АПСТЕ преходна ставка от 300 €/тон, съответният размер при 120 000 тона би бил около 36 млн. евро, до определянето на окончателна ставка въз основа на разходно-ориентиран анализ.

Около 12 GWh от планирания капацитет са свързани с процедурите по НПВУ, но данните за общия инсталиран и очакван капацитет показват, че въпросът за размера на продуктовата такса вече засяга значително по-широк кръг инвестиции.

Предвид размера на вече въведения и очаквания до края на 2026 г. капацитет считаме, че прегледът на продуктовата такса за индустриалните батерии следва да бъде извършен в рамките на настоящото изменение на Наредбата.

* Оценката за теглото е ориентировъчна и използва съотношение 12 GWh / приблизително 80 000 тона, еквивалентно на около 6,67 тона/MWh или 150 Wh/kg. Реалното тегло зависи от конкретната технология и конфигурация.

VI. Заключение

АПСТЕ подкрепя предприетата от МОСВ актуализация на продуктовите такси за електрическо и електронно оборудване и възприемането на разходно-ориентиран подход при определянето на техния размер.

Считаме, че същият подход следва да бъде приложен и по отношение на индустриалните батерии.

Действащата ставка от приблизително 2 810 €/тон е определена преди повече от десетилетие и към настоящия момент липсва публикуван актуален анализ, който да установява съответствието ѝ с действителните разходи за събиране, транспортиране и третиране на отпадъчните батерии, след отчитане на приходите от възстановените материали.

Предвид значителното развитие на системите за съхранение в България през последните две години и очаквания общ капацитет от поне 6 GW / 18 GWh до края на 2026 г., считаме за необходимо този анализ да бъде извършен в рамките на настоящата процедура. Прогнозата за този капацитет е посочена и в официалния доклад на КЕВР въз основа на данни на оператора на електропреносната система.

До приключването му предлагаме въвеждането на отделна преходна ставка от 300 €/тон за индустриалните литиево-йонни батерии, предназначени за стационарни системи за съхранение на електрическа енергия, чрез конкретния нормативен текст, изложен в раздел IV.

АПСТЕ остава на разположение за предоставяне на допълнителни технически и икономически данни и за участие в експертна работна група по подготовката на съответните нормативни изменения.

Никола Газдов,

Председател на Управителния съвет на
Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ)

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Сравнителни данни за продуктови такси

 А. Фотоволтаични панели 

 Б. Индустриални литиево-йонни батерии

Сравнителните данни не се предлагат като основание за пряко прилагане на чуждестранна ставка в България. Те са основание за извършване на актуален национален разходно-ориентиран анализ и са използвани като ориентир при определянето на предложената преходна ставка.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Източници и референции

1. Регламент (ЕС) 2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 г. относно батерии и отпадъци от батерии, ОВ L 191, 28.07.2023 г.
Регламент (ЕС) 2023/1542 – EUR-Lex

2. Stichting OPEN (Нидерландия) – Product list and waste management fee 2026. Код E4/32 „Solar Panels“: 0,065 €/kg (65 €/тон).
Product list and waste management fee 2026

3. Stichting OPEN (Нидерландия) – Tarievenlijst afvalbeheerbijdrage batterijen 2025. Категория VII „Industriële batterijen“: 0,00 €/бр.
Tarievenlijst afvalbeheerbijdrage batterijen 2025

4. PV CYCLE Belgium / Recupel (Белгия) – официална вноска за фотоволтаични панели: около 1,50 € на стандартен панел, съответстваща приблизително на 50–60 €/тон.
PV Compliance Services – PV CYCLE

5. ECOTIC BAT (Румъния) – Lista Timbru Verde ECOTIC BAT 2026. Промишлени литиево-йонни батерии: 1,00 RON/kg (приблизително 0,20 €/kg или 200 €/тон).
Lista Timbru Verde ECOTIC BAT 2026

6. ERA GmbH (Австрия) – ERA Tarifübersicht ab 01.01.2026. Промишлени батерии: 0,200 €/kg (200 €/тон); фотоволтаични панели: 0,400 €/бр., приблизително 0,013 €/kg (13 €/тон) при стандартен панел с тегло около 30 kg.
ERA Tarifübersicht ab 01.01.2026

7. Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – „Доклад относно регулаторните условия за участието на системите за акумулиране на енергия и промишлените потребители на балансиращия пазар, разходите и ползите от инсталирането на интелигентни измервателни уреди и мерките за оптимизация на потреблението“, изготвен съгласно Реформа C13.R3, ключов етап 351 от изменения Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България. Доклад на КЕВР

8. Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО) – актуални данни към август 2026 г. за инсталираните системи за съхранение на електрическа енергия – близо 6 GW / 16 GWh.

9. Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса и придружаващите го материали. МОСВ посочва като цел на проекта по-пропорционален и справедлив режим на продуктовите такси.