НА ВНИМАНИЕТО НА:
Д-Р ИНЖ. РОСИЦА КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА, Министър на околната среда и водите
Г- ЖА ИВА ПЕТРОВА, Министър на енергетиката
Г-Н ИВАН ШИШКОВ, Министър на регионалното развитие и благоустройството
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ, Министър на транспорта и съобщенията
Г-Н ПЛАМЕН АБРОВСКИ, Министър на земеделието и храните
СТАНОВИЩЕ
Относно: Доклад за екологична оценка (ДЕО), Нетехническо резюме (НТР) и Доклад за оценка за степента на въздействие (ДОСВ) на проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България – актуализация 2024 г. (ИНПЕК), публикувани за обществено обсъждане през месец май 2026 г.
Уважаеми дами и господа Министри,
Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) представя настоящото становище в рамките на процедурата по провеждане на консултации по чл. 20 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми по Доклада за екологична оценка на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България – актуализация 2024 г.
АПСТЕ подкрепя ИНПЕК като ключов стратегически документ за енергийната трансформация на България. В настоящия си вид обаче ИНПЕК не отразява реалния потенциал на страната за развитие на вятърна енергия, фотоволтаична енергия и системи за съхранение на енергия. Поради това считаме, че документът следва да бъде актуализиран с по-амбициозни цели и мерки, а придружаващите го ДЕО и ДОСВ да бъдат съществено допълнени и преработени преди приключване на процедурата.
Членовете на АПСТЕ са пряко засегнати от резултатите от тези процедури, тъй като разработват, изграждат, финансират, оперират и търгуват електроенергия от проекти за вятърна енергия, фотоволтаична енергия и системи за съхранение на енергия в цялата страна, включително в територии, засегнати от ограниченията и препоръките, съдържащи се в ДОСВ.
I. РЕАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ПАЗАРА ВЕЧЕ ИЗПРЕВАРВА ИНПЕК
Към началото на юни 2026 г. в България са инсталирани приблизително близо 7 GW фотоволтаични мощности, реализирани основно чрез частни инвестиции. Това представлява един от най-бързите темпове на внедряване на нови енергийни технологии в региона и ясно показва способността на българския пазар да привлича инвестиции и да реализира проекти в мащаб.
Същевременно през последните две години България се утвърди като един от най-динамичните пазари за системи за съхранение на енергия чрез батерии в Централна и Източна Европа. Към началото на юни 2026 г. в различен етап на реализация и въвеждане в експлоатация са проекти с общ капацитет от приблизително 4 GW мощност и около 12 GWh капацитет за съхранение[1]. Това развитие беше постигнато в изключително кратък период и показва, че секторът е способен да реализира значително по-бърза трансформация от предвижданата в редица сценарии, използвани при подготовката на ИНПЕК.
Тези данни показват, че реалното развитие на пазара вече изпреварва част от допусканията, използвани при актуализацията на ИНПЕК. Поради това АПСТЕ счита, че стратегическите цели за периода до 2030 г. и хоризонта 2040-2050 г. следва да бъдат актуализирани така, че да отразяват реалната инвестиционна активност, технологичния напредък и възможностите на българската енергийна система.
Едновременно с това развитието на вятърната енергия остава практически стагнирало повече от десетилетие – въпреки наличието на доказан и значителен ресурс, сериозен инвестиционен интерес и съществен технологичен напредък. Към 2025-2026 г. инсталираният вятърен капацитет е около 716 MW – незначителен ръст за повече от 10 години. За сравнение, Румъния е надградила своя вятърен капацитет до над 4 GW, Гърция бързо настига, а България изостава въпреки един от най-добрите ветрови ресурси в региона.
В условията на конкуренция за инвестиционен капитал между държавите от региона липсата на достатъчно амбициозни цели и предвидима регулаторна рамка създава реален риск България да загуби значителни инвестиции в полза на съседни държави, които по-бързо адаптират своите политики към новите технологични и пазарни реалности.
Ако ИНПЕК не постави амбициозни цели за вятър и не ги подкрепи с ясна пътека за изпълнение, рискът от продължаване на стагнацията е реален.
АПСТЕ настоява ИНПЕК да предвиди значително по-амбициозни цели в три направления:
• Вятърна енергия: Целите за 2030 г. и хоризонта 2040-2050 г. следва да отразяват реалния потенциал на Североизточна България и да бъдат подкрепени с конкретна пътека за ускоряване на разрешителните процедури съгласно Директива (ЕС) 2023/2413.
• Фотоволтаична енергия: Целите следва да се приведат в съответствие с реалния темп на развитие, като се подкрепят с политики за корпоративни договори за покупка на електроенергия (PPAs), общностна енергия и агроволтаика.
• Системи за съхранение на енергия чрез батерии: ИНПЕК следва да постави ясни и амбициозни количествени цели за батерийно съхранение, съобразени с нуждите за балансиране на нарастващите ВЕИ мощности и отразяващи стремителния спад на разходите в сектора. България има реалната възможност да се утвърди като регионален хъб за производство, интеграция и търговия с балансираща енергия – но само ако стратегическите документи отразяват тази амбиция.
II. ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ВОДЕЩ КРИТЕРИЙ ПРИ АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА ИНПЕК
Последните години показаха, че енергийната сигурност не може повече да се разглежда отделно от климатичната политика. Войната в Украйна, кризата в Близкия изток, нестабилността на международните пазари на природен газ и засилената глобална конкуренция за енергийни ресурси показаха, че местното производство на електроенергия от възобновяеми източници е не само инструмент за декарбонизация, но и ключов елемент от националната сигурност.
Развитието на местни възобновяеми източници и системи за съхранение следва да се разглежда и като инструмент за стратегическа автономност. В условията на нарастваща несигурност на международните енергийни пазари, всяка допълнителна мегаватчасова единица електроенергия, произведена от местен вятър, слънце или съхранена в батерийни системи, намалява зависимостта на страната от външни фактори и повишава устойчивостта на националната икономика.
Вятърната енергия, фотоволтаичната енергия и системите за съхранение чрез батерии са местни енергийни ресурси, които намаляват зависимостта от вносни горива, ограничават ценовите рискове и повишават устойчивостта на електроенергийната система. В условията на нарастващи цени на въглеродните квоти – понастоящем в диапазон 60-80 EUR/тон – запазването на зависимостта от изкопаеми горива представлява нарастваща финансова тежест, която се отразява директно в конкурентоспособността на българската индустрия и в цените за крайните потребители.
Поради това АПСТЕ счита, че ИНПЕК следва да бъде оценяван не само спрямо климатичните цели, но и спрямо способността му да повишава енергийната независимост и устойчивостта на българската икономика. Тези два критерия не са в противоречие – те взаимно се подсилват. Документ, който не е достатъчно амбициозен по отношение на местните ВЕИ ресурси, не изпълнява нито единия, нито другия критерий.
III. ДЕО НЕ ОЦЕНЯВА РИСКА ОТ НЕДОСТАТЪЧНО РАЗВИТИЕ НА ВЕИ
Съществен методологичен недостатък на ДЕО е, че анализира единствено потенциалните рискове от реализирането на ИНПЕК, но напълно пренебрегва последиците от неговото частично изпълнение или неизпълнение. Това прави оценката едностранчива и не отговаря на изискванията за разглеждане на реални алтернативи.
Липсва оценка на:
• риска от запазване на зависимостта от вносни изкопаеми горива и свързаните геополитически уязвимости, задълбочени от войната в Украйна и кризата в Близкия изток;
• риска от по-високи цени на електроенергията и загуба на конкурентоспособност на българската индустрия;
• риска от непостигане на европейските климатични цели и произтичащите финансови последици;
• риска от нарастваща въглеродна тежест при настоящите и очаквани цени на CO₂;
•риска от пропускане на стратегически инвестиции, привлечени от страни с по-предвидима регулаторна среда.
Едностранчива оценка, която разглежда единствено рисковете от реализиране на плана, но не и рисковете от недостатъчно развитие на местните енергийни ресурси, не може да служи като основа за балансирано стратегическо решение и не съответства на целта на Директива 2001/42/ЕО за разглеждане на разумни алтернативи и техните последици.
IV. ОСНОВНИ СЛАБОСТИ НА ДОКЛАДА ЗА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА
АПСТЕ споделя редица от констатациите, изложени в становищата на БГВЕА и други заинтересовани страни, и ги подкрепя. Сред основните проблеми, изискващи отстраняване, се открояват следните:
Несъстоятелна кумулативна оценка. При заявен мащаб от над 3 000 предложения и над 110 000 MW заявени мощности, прилагането на елементарна матрична оценка е научно неприложимо. Насоките на ЕК за стратегическа екологична оценка изискват ГИС-базирано пространствено моделиране. Базата данни е допълнително изкривена: оценката е основана на процедирани, а не реално реализирани мощности – разминаване, което изкривява оценката на кумулативния риск в ущърб на сектора.
Липса на реални алтернативи. Разглеждането на разумни алтернативи е императивно изискване, потвърдено от Съда на ЕС в дело C-567/10 (Inter-Environnement Bruxelles). ДЕО изрично признава, че ИНПЕК „не съдържа изрично разработени алтернативи”. Представените сценарии WEM и WAM са варианти на темпо на изпълнение на един и същ план, а не самостоятелни алтернативи.
Декларативни и неизмерими смекчаващи мерки. Предложените мерки нарушават чл. 22 и 23 от Наредбата за ЕО: липсват конкретни измерими индикатори, ясни срокове, определени контролиращи органи и механизми за публично докладване.
Липса на публикувано Нетехническо резюме (НТР). НТР липсва като самостоятелно достъпен документ на страницата на МОСВ в нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ЕО, чл. 122, ал. 2 от ЗООС, чл. 6 от Орхуската конвенция и Приложение I, т. 9 от Директива 2001/42/ЕО. Провеждането на 30-дневни обществени консултации без публикуван НТР прави пълноценното участие на засегнатата общественост фактически невъзможно.
Липса на трансгранични консултации. ДЕО не съдържа данни за проведени трансгранични консултации с Румъния, Гърция и Сърбия въпреки констатирания риск за мигриращи видове с трансгранични популации, в нарушение на чл. 7 от Директива 2001/42/ЕО.
V. ОСНОВНИ СЛАБОСТИ НА ДОКЛАДА ЗА ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Вътрешно логическо противоречие. ДОСВ страда от фундаментален логически парадокс: в т. 9 се заключава, че ИНПЕК ще окаже „незначително въздействие върху целостта на защитените зони”, докато в т. 6 едновременно се препоръчват радикални ограничения – пълни забрани и обширни буферни зони. Или въздействието е незначително и тогава крайни мерки не са необходими, или крайните мерки са необходими и тогава квалификацията „незначително” е невярна. В двата случая ДОСВ е вътрешно несъстоятелен.
Мярка № 2 изисква цялостна преработка. Препоръчаната в т. 6 Мярка № 2 въвежда бланкетни географски забрани за цели области – Добруджа, Източни Родопи, черноморски общини – и буферни зони от 2 до 6 km около 53 защитени зони. Мярката е в пряко противоречие с Директива (ЕС) 2023/2413, Регламент (ЕС) 2024/1991, чл. 5, ал. 10 ЗЕВИ и принципа на пропорционалност, и с установената практика на Съда на ЕС – C-127/02 Waddenzee, C-258/11 Sweetman, C-323/17 People Over Wind, C-461/17 Holohan – която изисква индивидуална, видово-специфична и зонно-специфична оценка, а не предварителни общи ограничения. Мярката механично възпроизвежда ограничения от НПДЕВИ 2012-2020 г. – документ с изтекъл срок на действие и остаряла научна база. АПСТЕ настоява Мярка № 2 да бъде изцяло преработена въз основа на актуални научни данни, видово-специфичен подход и съответствие с европейското право, като отпаднат бланкетните териториални ограничения и се приложат принципите на индивидуална оценка и пропорционалност.
Липса на актуални научни данни и методологии. ДОСВ не отразява в достатъчна степен съвременните научни методологии за оценка на въздействията върху чувствителни видове. Вместо да предлага ясна стратегическа рамка с измерими критерии и механизми за адаптивно управление, документът оставя редица съществени въпроси нерешени на стратегическо ниво и ги прехвърля към последващите разрешителни процедури – при облекчени режими, при които те трудно могат да бъдат адресирани адекватно. Това не осигурява необходимата правна сигурност нито за природата, нито за инвеститорите.
VI. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРАВНА СИГУРНОСТ И ПРЕДВИДИМОСТ
ДЕО и ДОСВ следва да отчетат и риска от неправилно административно тълкуване на стратегическите документи в процеса на тяхното прилагане. Членове на АПСТЕ вече сигнализират за случаи, при които предстоящи стратегически ограничения се използват като аргумент за забавяне на административни процедури и инвестиционни проекти – преди документите дори да са влезли в сила.
Подобни ефекти компрометират постигането на целите на самия ИНПЕК и следва да бъдат изрично отчетени и адресирани в оценъчните документи. Правната предвидимост и административната последователност са необходимо условие за привличане и задържане на стратегически инвестиции в сектора.
VII. КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ НА АПСТЕ
АПСТЕ настоява:
- ИНПЕК да бъде актуализиран с амбициозни цели, отразяващи реалното развитие на пазара и потенциала на България, с ясни времеви пътеки и конкретни политики за постигането им в три направления: вятърна енергия, фотоволтаична енергия и батерийно съхранение.
- Енергийната сигурност и стратегическата автономност да бъдат заложени като водещи критерии при оценката на ИНПЕК – наравно с климатичните цели и в тяхно допълнение.
- ДЕО и ДОСВ да бъдат съществено допълнени и преработени преди приключване на процедурата, тъй като в настоящия си вид не предоставят достатъчно надеждна основа за окончателното им съгласуване.
- Мярка № 2 от ДОСВ да бъде изцяло преработена въз основа на актуални научни данни, видово-специфичен подход и съответствие с европейското право, като отпаднат бланкетните териториални ограничения и се приложат принципите на индивидуална оценка и пропорционалност.
- Да бъдат изготвени реални алтернативи по смисъла на Директива 2001/42/ЕО – включително алтернативи за географско разпределение, технологичен микс и ниво на амбиция.
- Кумулативната оценка да бъде преработена въз основа на реално реализирани мощности с прилагане на ГИС-базирано пространствено моделиране.
- Да бъде извършен анализ на риска от недостатъчно развитие на ВЕИ – включително рисковете от геополитическа зависимост, загуба на конкурентоспособност, въглеродна тежест и пропуснати инвестиции.
- Вътрешното противоречие в ДОСВ между „незначително въздействие” и препоръката за пълни забрани и буфери да бъде отстранено.
- НТР да бъде публикуван като самостоятелно достъпен документ, а срокът за обществено обсъждане на преработения вариант да бъде удължен с не по-малко от 30 дни след публикуването на всички изискуеми приложения.
- Да бъдат проведени трансгранични консултации с Румъния, Гърция и Сърбия по чл. 7 от Директива 2001/42/ЕО.
- АПСТЕ да бъде включена в преработена работна група заедно с останалите релевантни индустриални асоциации, научни институти и НПО.
VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
България разполага с реална възможност да се утвърди като регионален лидер в областта на чистата енергия, батерийното съхранение и енергийната независимост. Вятърната енергия, фотоволтаичната енергия и системите за съхранение са местни, предвидими и геополитически независими ресурси. Тяхното ускорено развитие е едновременно въпрос на енергийна сигурност, икономическа конкурентоспособност и национален стратегически интерес – особено в условията на продължаваща война в Украйна и нестабилност в Близкия изток.
Решенията, които ще бъдат взети по ИНПЕК и придружаващите го оценъчни документи, ще определят дали България ще използва следващото десетилетие за ускорено изграждане на енергийна независимост и индустриална конкурентоспособност, или ще продължи да изостава спрямо своя потенциал и спрямо държавите от региона.
ИНПЕК в настоящия си вид не е достатъчно амбициозен, за да отговори на тази възможност. Придружаващите го ДЕО и ДОСВ не само не коригират това – те съдържат методологични дефекти и правни нарушения, които рискуват да забавят инвестиции, вместо да ги ускорят, и да създадат правна несигурност, вместо да осигурят предвидимост.
АПСТЕ остава готова да предостави пълната си техническа и правна експертиза за изработването на преработени документи, отговарящи на реалния потенциал на България, на европейските изисквания и на дългосрочния национален интерес.
С уважение,
Никола Газдов
Председател на УС на АПСТЕ
[1] По данни на АПСТЕ въз основа на информация от Министерство на енергетиката и Електроенергиен системен оператор, юни 2026 г. Данните се отнасят до проекти в различен етап на реализация и въвеждане в експлоатация.
