НА ВНИМАНИЕТО НА:
Д-Р ИНЖ. РОСИЦА КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА, МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Г- ЖА ИВА ПЕТРОВА, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
Г-Н ИВАН ШИШКОВ, МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
Г-Н ГЕОРГИ ПЕЕВ, МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА
Г-Н ПЛАМЕН АБРОВСКИ, МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
СТАНОВИЩЕ
Относно: Доклад за екологична оценка (ДЕО) на проекта на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, публикуван за обществено обсъждане на страницата на МОСВ.
Уважаеми дами и господа,
Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) представя настоящото становище в рамките на процедурата по обществено обсъждане на Доклада за екологична оценка (ДЕО) на Проекта на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, стартирана на 30.04.2026 г. Становището се представя в допълнение и в развитие на Позиция изх. № 104/09.04.2026 г. на АПСТЕ, подадена в рамките на предходната процедура по предварително предоставяне на информация.
АПСТЕ подкрепя целта за ускорено развитие на вятърната енергия в България като ключов ресурс за енергийна сигурност, ценова предвидимост и конкурентоспособност. Именно поради това считаме за необходимо процедурата по екологична оценка да бъде проведена качествено и в пълно съответствие с приложимото законодателство. Слаб или формално изготвен ДЕО създава реален риск от последващо оспорване на становището по чл. 84 от ЗООС, а оттам — и на индивидуалните инвестиционни предложения, развиващи се въз основа на Плана. Такъв риск не само не служи на инвестиционната среда, но може да блокира или съществено да забави реализацията на конкретни проекти.
АПСТЕ счита, че нито Планът, нито ДЕО в настоящите им варианти отговарят на изискванията на
европейското и националното законодателство и настоява те да бъдат върнати за съществена преработка, като в процеса на преработването от самото начало бъдат включени всички заинтересовани страни – индустриалните асоциации, работодателските организации, научната общност и неправителствения сектор.
I. ПРОЦЕДУРНА ЗАБЕЛЕЖКА: ДЕО НЕ МОЖЕ ДА САНИРА ПОРОЦИТЕ НА ПЛАНА
Настоящата процедура е по Доклада за екологична оценка, а не повторно обсъждане на самия План. АПСТЕ счита за необходимо да подчертае, че ДЕО не може да санира фундаменталните методологични, правни и процедурни пороци на Плана, изложени подробно в Позиция изх. № 104/09.04.2026 г. Напротив – ДЕО е изготвен въз основа на Плана и наследява неговите недостатъци.
Съгласно Директива 2001/42/ЕО за стратегическа екологична оценка, ДЕО следва да оценява
въздействието на Плана обективно и независимо — включително да идентифицира случаите, в които самият План не е достатъчно обоснован, методологично коректен или съответстващ на европейските изисквания. Представеният ДЕО не изпълнява тази роля.
II. КРИТИЧЕН ПРОПУСК: ЛИПСА НА ИЗРИЧНА КЛАУЗА ЗА РЕЖИМА ИЗВЪН ПРИОРИТЕТНИТЕ ЗОНИ
Нито Планът, нито ДЕО съдържат достатъчно ясна и недвусмислена гаранция, че всички проекти извън определените приоритетни зони продължават да се разглеждат по действащия правен ред без допълнителни ограничения. Този пропуск вече поражда реални последици: АПСТЕ получи сигнали за откази от страна на държавни и общински институции да процедират административни стъпки, като се позовават на предстоящото приемане на Плана.
Тези обстоятелства имат значение не само за съдържанието на Плана, но и за екологичната оценка. Съгласно принципите на стратегическата екологична оценка следва да бъдат идентифицирани и анализирани всички съществени последици от прилагането на плана, включително рисковете от неговото административно тълкуване и практическо прилагане.
След като вече са налице сигнали, че бъдещото приемане на Плана се използва като аргумент за забавяне или непроцедиране на инвестиционни предложения извън определените зони, ДЕО следва да оцени този риск и да предложи мерки за неговото предотвратяване. Липсата на подобен анализ създава предпоставки Планът да произведе ефекти, противоположни на целите на Директива (ЕС) 2023/2413, а именно ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници и осигуряване на предвидима разрешителна среда.
АПСТЕ настоява в текста на Плана изрично да бъде включена следната клауза:
„Всички проекти, които попадат извън определените приоритетни зони и за които към момента на приемане на Плана вече са започнали процедури по разрешаване, включително процедури по оценка на въздействието върху околната среда или оценка за съвместимост, както и всички бъдещи проекти, стартирани след бъдещо определяне на зони за ускорено внедряване и/или приоритетни зони, следва да се разглеждат и реализират по общия ред на действащото национално и европейско законодателство. Разпоредбите на настоящия План не могат да се тълкуват като основание за отказ от разглеждане на инвестиционни предложения извън приоритетните зони от страна на компетентните органи.“
Това изискване произтича пряко от Насоките на ЕК (SWD(2024) 333 final), от чл. 5, ал. 10 ЗЕВИ, цитиран в самия Проект на Плана, и представлява задължително условие за съответствие с Директива (ЕС) 2023/2413.
III. СЪЩЕСТВЕНИ НЕДОСТАТЪЦИ НА ДОКЛАДА ЗА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА
1. Липса на Доклад за оценка на степента на въздействие (ДОСВ) — нарушение на чл. 31, ал. 4 от ЗБР
Не е изготвен и представен ДОСВ върху защитените зони, въпреки че ДЕО сам констатира висока
отрицателна интензивност (HNI) в 10 от 25-те приоритетни зони — за прилепи в Зони 2, 3, 13 и 21, и за грабливи птици в Зони 13, 14, 15, 18, 22, 23, 24 и 25. Съгласно собствената оценъчна матрица на ДЕО (Таблица 75), HNI съответства на „значително засягане на приемащата среда с изключително труден и времеемък процес на обратимост или необратими последици“. Това представлява значително отрицателно въздействие по смисъла на чл. 81, ал. 1 от ЗООС, при което провеждането на пълноценна оценка за съвместимост чрез ДОСВ е задължително по чл. 31, ал. 4 от ЗБР и чл. 23 от Наредбата за оценка на съвместимостта.
Позоваването в т. 6.7.2 на ДЕО на писмо изх. № ЕО-43-14/02.02.2026 г. на министъра на околната среда и водите, с което е извършена преценка, че Планът няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие, противоречи на собствените констатации на ДЕО и представлява съществен процедурен порок.
2. Вътрешно противоречие в ДЕО — HNI срещу предложение за положително съгласуване
ДЕО констатира висока отрицателна интензивност в 10 от 25 зони, но въпреки това предлага положително съгласуване с констатацията, че „не се очаква прилагането на плана да повлияе отрицателно върху предмета и целите на опазване на ситуирани в близост защитени зони от Натура 2000″. Това вътрешно противоречие между оценъчните таблици и заключението в т. 11 поставя под съмнение обосноваността и законосъобразността на предложението и не позволява положителното му съгласуване в настоящия вид.
3. Грешна методическа препратка — индикатор за методологично объркване
ДЕО декларира, че е изготвен по „указанията и методиките за стратегическа ЕО, публикувани на
http://ec.europa.eu/environment/eia/eia-support.htm“. Цитираният URL обаче е страницата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) по Директива 2011/92/ЕС – процедура на проектно ниво. Правилният адрес за методиките за стратегическа екологична оценка по Директива 2001/42/ЕО е https://environment.ec.europa.eu/law-and-governance/environmental-assessments/strategic-environmentalassessment-sea_en. Това не е техническа неточност – то е сериозен индикатор за методологично объркване между двете различни по обхват, цели и съдържание процедури.
4. Недостатъчен обхват на разгледаните алтернативи
В т. 8.1 на ДЕО са разгледани единствено две алтернативи – „нулева алтернатива“ и „прилагане на ППЗ“ във вида, в който е предложен. Бинарното противопоставяне не съответства на изискването за разглеждане на „разумни алтернативи“ по чл. 86, ал. 3, т. 8 от ЗООС и чл. 5, ал. 1 от Директива 2001/42/ЕО. Не са оценени алтернативни сценарии с приоритет за изкуствени, застроени и нарушени площи, с градиентен модел на чувствителност вместо полигонно изключване, с актуализирана орнитологична методология, или с реален мрежов капацитет като определящ фактор.
5. Некачествена кумулативна оценка
По данни на ЕСО, отразени в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа за периода 2026-2035 г., общата инсталирана мощност на въведените в експлоатация вятърни електроцентрали в България към 2025-2026 г. възлиза на 716 MW. Планът предвижда нови мощности от най-малко 2 500 MW, а по ИНПЕК се планира достигане на 5 450 MW наземна вятърна енергия до 2050 г. – над седемкратно увеличение спрямо настоящото. При тези мащаби кумулативната оценка в ДЕО не съдържа количествени данни, прагови популационни нива, прогноза за развитието до 2050 г., нито координация с Десетгодишния план за развитие на електропреносната мрежа на ЕСО за периода 2025-2034 г. Това не отговаря на изискванията на чл. 86, ал. 3 от ЗООС и на Приложение № 2 към Наредбата за ЕО на планове и програми.
6. Нерешени стратегически въпроси, свързани с прилепите
ДЕО сам идентифицира ограничения в прилаганата методология по отношение на оценката на
въздействията върху прилепите, без да предложи на стратегическо ниво ясна методология, измерими критерии и конкретни механизми за управление на риска. В документа се признава ограничената ефективност на част от предложените смекчаващи мерки за определени видове, включително за представители на род Rhinolophus, както и непълното покритие на чувствителните периоди от жизнения цикъл на засегнатите видове от предвидените строителни ограничения – като самият ДЕО предлага тяхното разширяване.
АПСТЕ счита, че тези пропуски в стратегическата оценка не могат да бъдат компенсирани на ниво
конкретни инвестиционни предложения и налагат съществена преработка на съответните части на ДЕО преди неговото съгласуване. Именно наличието на ясна и пълноценна стратегическа рамка е
необходимото условие за правна сигурност на бъдещите инвестиции.
7. Липса на анализ по Регламент (ЕС) 2024/1991 за възстановяване на природата
Регламентът е в сила от 18 август 2024 г. и е пряко приложим в Република България. В нито един раздел на ДЕО не са анализирани: връзката между Плана и предстоящия Национален план за възстановяване на природата; приложимостта на презумпцията за преимуществен обществен интерес по чл. 6 от Регламента; принципът за избягване на влошаване (non-deterioration) по отношение на местообитанията, идентифицирани в приоритетните зони. Това е самостоятелно нарушение и едновременно пропусната възможност – правилното отразяване на Регламента е инструмент за правна сигурност на бъдещите инвестиции.
8. Липса на трансгранични консултации с Румъния
Зони 1–13 са разположени в близост до държавната граница с Република Румъния и в обхвата на
трансгранични миграционни пътища. Зони 13, 14, 15 и 18 попадат в 50 km буфер около установено гнездо на черен лешояд (Aegypius monachus) – вид с трансгранични ловни територии. Въпреки изричното признание в т. 10 на ДЕО за необходимостта от трансгранични консултации, такива не са проведени с компетентните органи на Румъния в нарушение на чл. 7 от Директива 2001/42/ЕО, чл. 84, ал. 1 от ЗООС и Протокола за СЕО към Конвенцията от Еспоо.
9. Нетехническото резюме не отговаря на законовите изисквания
Нетехническото резюме (Приложение № 6) не отговаря на изискванията на чл. 86, ал. 3, т. 11 от ЗООС за представяне на съдържанието „на разбираем език“. То възпроизвежда основния текст, без да съдържа обобщение на зоните с HNI, без да представя методологическите ограничения достъпно, и без да излага пред обществеността вътрешните противоречия в оценъчните изводи. Това препятства пълноценното обществено обсъждане.
IV. ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ПОЗИЦИЯТА ОТ 09.04.2026 Г.
АПСТЕ потвърждава всички аргументи и искания, изложени в Позиция изх. № 104/09.04.2026 г., и настоява за тяхното изпълнение, включително:
• Оттегляне или цялостна преработка на Плана.
• Преименуване в съответствие с чл. 15в от Директива (ЕС) 2023/2413.
• Включване на изрична клауза за режима извън зоните.
• Актуализация на орнитологичната база данни и ангажиране на ИБЕИ към БАН с разработването на актуална методика, стъпваща на съвременни данни, включително изследването на Gauld et al.
(2022).
• Премахване на НПДЕВИ 2012-2020 г. като изключващ критерий.
• Преминаване от полигонно изключване към градиентен модел на чувствителност, прилагане на
мерки за намаляване на въздействието вместо бланкетни ограничения.
• Комплексна оценка на ветровия ресурс и мрежовия капацитет, включително гъвкав капацитет по
чл. 116, ал. 15 ЗЕ.
• Публичен достъп до всички GIS данни в отворен, машинно четим формат.
• Включване на АПСТЕ и БГВЕА в преработена работна група.
V. ПРАВЕН КОНТЕКСТ: АКТИВНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА НАРУШЕНИЕ
България е обект на активни процедури за нарушение от Европейската комисия във връзка с Директива (ЕС) 2023/2413. По процедура INFR(2024)0211 през февруари 2025 г. е изпратено мотивирано становище във връзка с правилата за ускорени разрешителни процедури, включително поради недостатъчно ясно и точно посочване на националните мерки за транспониране на разпоредбите на Директивата. Наред с това, на 24 юли 2025 г. е изпратено официално уведомително писмо до България и още 25 държави членки за несъобщаване на пълното транспониране на останалите разпоредби на Директивата, чийто общ срок за
транспониране е 21 май 2025 г. Приемането на методологично дефектен план, който обръща логиката на Директивата и не осигурява реално ускорено внедряване, не само не решава проблема с установените нарушения, но създава риск от тяхното задълбочаване.
VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вятърната енергия е стратегически приоритет за България – местен, предвидим и геополитически
независим ресурс, необходим за енергийната сигурност на страната, за по-ниски цени на
електроенергията и за конкурентоспособността на икономиката. Това е особено важно в условията на геополитическа нестабилност и нарастващи цени на енергийните ресурси.
Нито Планът, нито ДЕО в настоящия им вид изпълняват декларираната си функция. Установените пропуски са системни и не могат да бъдат отстранени чрез приемане на отделни условия в становището по ЕО. АПСТЕ настоява ДЕО да бъде върнат за съществена преработка по реда на чл. 84 от ЗООС, преди произнасянето с акт, и процедурата да бъде проведена с реално и навременно участие на всички заинтересовани страни.
Въпросът не е дали вятърната енергия и опазването на природата могат да се съвместяват — европейската и националната практика доказва, че могат. Въпросът е как да го правим по-интелигентно: с научнообоснована методология, прозрачен процес и истински баланс между биоразнообразие и енергийна сигурност.
С уважение,
Никола Газдов,
Председател на УС на АПСТЕ
