Уважаеми дами и господа министри,
Уважаеми господа председатели на парламентарни комисии,
Уважаеми г-н председател на КЕВР,
Ние, представителите на фотоволтаичния сектор на европейско и национално равнище, искаме да привлечем вниманието ви към последната динамика в световния фотоволтаичен сектор, белязана от рязкото намаляване на цените на фотоволтаичните модули в Европа през последните месеци.
Макар че намаляването на цените е много добра новина за ускоряване на икономически ефективния енергиен преход, то също така създава несигурна ситуация за европейските производители на фотоволтаични модули, които изграждат своя производствен капацитет, насърчени от широката политическа подкрепа за пренасочване на европейската верига за създаване на стойност на фотоволтаични модули до поне 30 GW до 2030 г., както е посочено в предложения Закона за промишленост с нулеви нетни емисии на ЕС. Понастоящем някои от тези дружества са изложени на риск от изпадане в несъстоятелност, както вече станахме свидетели на това как производителят на слитъци Norwegian Crystals подаде молба за обявяване на фалит на 21 август 2023 г. Ако това не бъде допълнително адресирано, европейската амбиция за пренасочване на производството на фотоволтаични продукти ще бъде изключително трудно постижима.
Тази ситуация изисква възможно най-бързо ЕС да разработи и приложи силна и надеждна индустриална стратегия за фотоволтаиците.
Балансираните решения са налице и са пределно ясни:
- Първо, приканваме държавите-членки и делегатите да призоват Европейската комисия да коригира допълнително рамката на ЕС за държавна помощ (Временната рамка за кризи и преход) и по-специално да позволи на държавите-членки да подкрепят текущите разходи на фабриките – т.е. оперативните разходи.
- Второ, призоваваме държавите-членки и делегатите бързо да приемат Закона за промишленост с нулеви нетни емисии на ЕС (ЗПННЕ) и да създадат специални системи за търгове за устойчивост на потребителските пазари през следващите месеци. Ето защо член 20 от ЗПННЕ следва да бъде адаптиран така, че да позволява на държавите членки да създават специфични търгове с ограничен, но нарастващ обем, отразяващи увеличаващия се европейски производствен капацитет в съответствие с целите на ЗПННЕ и Европейския алианс на соларната индустрия (ESIA) за поне 30 GW до 2030 г. в целия ЕС – представляващи 40% от пазара на фотоволтаични продукти. Освен това е от съществено значение да се избягва определянето на каквито и да било предварителни критерии за квалифициране на фотоволтаиците, тъй като те биха могли да окажат отрицателно въздействие върху скоростта и икономическата ефективност на енергийния преход и разгръщането на слънчевата енергия в Европа.
- Трето, приканваме държавите-членки и делегатите да призоват Европейската комисия да допълни рамката за държавна помощ с общоевропейска рамка за финансова подкрепа, предназначена за веригата за доставки на фотоволтаични продукти. Тази рамка би могла да бъде свързана с Фонда за иновации и съществуващите национални фондове/механизми или инструменти за подпомагане.
- Четвърто, призоваваме държавите-членки и делегатите да използват колкото е възможно повече Механизмите за възстановяване и устойчивост (МВУ) за подпомагане на производството на фотоволтаични продукти. Добри примери за това има в Италия[1] и Нидерландия[2].
При наличието на подходяща политическа воля всички тези точки могат да бъдат изпълнени в краткосрочен план, много преди края на годината.
В извънредната ситуация, в която се намираме, разполагаме с ограничено време за действие. Затова призоваваме лидерите на ЕС да посветят това време на горепосочените конструктивни решения. Не можем да рискуваме да забавим енергийния преход, основан на слънчевата енергия, в този критичен момент.
Както показва историята, въвеждането на търговски бариери и дори само обсъждането на дъмпингови практики е губеща стратегия за Европа и трябва да бъде отхвърлена.
Тарифите и бариерите за навлизане на пазара застрашават бързо развиващия се в момента пазар на фотоволтаични продукти и съществуващата фотоволтаична екосистема в Европа. Това включва инсталатори, разработчици, както и много производители на компоненти. Те застрашават също така политическите цели за инсталиране и биха лишили потребителите от икономиите от мащаба, които правят фотоволтаичните технологии една от най-привлекателните технологии за производство на енергия както за децентрализираните потребителски пазари, така и за доставките в комунален мащаб. Призоваваме държавите-членки и делегатите да отхвърлят подобни предложения.
Макар и да създават трудни условия за европейските производствени предприятия, спадът на цените на фотоволтаичните продукти са следствие от добре познатата пазарна динамика, при която комбинацията от свръхкапацитет от страна на предлагането и свръхпоръчки от страна на търсенето води до рязко намаляване на цените на соларните модули и други системни компоненти[3].
По-добрата стратегия е да се възнагради европейската соларна индустрия за бързия подвиг, който тя е готова да направи за Европа: по-устойчива и по-малко зависима от геополитически условия енергийна система, в съответствие със заявените от Европейската комисия цели.
Подписалите настоящото писмо са благодарни за разглеждането на горните точки и са готови да обсъдят тази важна тема с Вас възможно най-скоро.
С уважение,
Асоциации от: Европейския съюз, Австрия, България, Чехия, Германия, Дания, Гърция, Испания, Хърватия, Ирландия, Италия, Литвия, Холандия, Полша, Румъния, Швеция, Словакия, Словения
[1] Италианският НПВУ в рамките на инвестиционна глава “Misura M2C2 Investimento 5.1, Rinnovabili e batterie” 400 милиона евро ще бъдат разпределени за иновативни фотоволтаични модули чрез “Contratti di Sviluppo” (CdS): договор за финансиране между държавна финансираща компания и държавата
[2] Субсидия от Националния фонд за икономически растеж, отпусната на SolarNL в рамките на националната програма за научни изследвания, иновации и промишлени инвестиции за стимулиране на производството на фотоволтаични продукти в Нидерландия. Субсидия от Националния фонд за икономически растеж, с която бюджетът достига 898 млн. евро, от които 586 млн. евро са от частно финансиране.
[3] Пазарната динамика е описана по-подробно в този скорошен анализ на SolarPower Europe https://api.solarpowereurope.org/uploads/Solar_Power_Europe_Price_Crisis_Market_Analysis_September_2023_0e62e63824.pdf?updated_at=2023-09-11T08:02:42.103Z
