На 12.03.2026 г. 16 работодателски и браншови организации излязоха с отворено писмо относно непрозрачната система за събиране на продуктови такси в България и натрупаните проблеми в сектора за управление на отпадъците. Въпросът стана особено критичен, след като от юли 2025 г. лицензираните организации за оползотворяване повишиха задължителната екотакса десетократно без ясна обосновка. Това води до значително оскъпяване на редица стоки за крайните потребители.
Публикуваме писмото в цялост:
ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА
МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА
МИНИСТЪРА НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА
МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ
СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ
ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТНОСНО: Прозрачност в системите за разширена отговорност на производителите (РОП) и въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки
Долуподписаните представители на водещите работодателски и браншови организации, представляващи производители, вносители, търговци и рециклиращи предприятия в България, настояват за неотложно стартиране на междуинституционален диалог във връзка с натрупани системни проблеми в сектора на управление на отпадъците.
Повод за настоящото искане е проведеният на 10 март 2026 г. в Българската стопанска камара (БСК) дискусионен форум „Прозрачност в разширената отговорност на производителите (РОП)“, който ясно очерта редица сериозни предизвикателства пред бизнеса, произтичащи от липсата на прозрачност, предвидимост и ефективен диалог при формирането на държавната политика за устойчиво екологично управление и РОП в редица браншове.
Системата за РОП управлява значителен финансов ресурс, формиран чрез лицензионни възнаграждения, заплащани на организациите по оползотворяване от производителите и вносителите на всички видове стоки (задължените лица). Вече за никого не е изненада, че настоящият модел на функциониране на системата за РОП и дейността на организациите по оползотворяване не осигуряват достатъчна прозрачност и ефективност. Макар че тези организации оперират с финансов ресурс, събран от крайните потребители и предназначен за постигане на обществена екологична цел, и по закон нямат право да разпределят печалба, достъпът до информация относно изпълнението на целите, както и до техните отчети и доклади, остава ограничен.
Липсва яснота и относно начина, по който се формират и разходват събраните лицензионни възнаграждения и как реално подпомагат рециклиращата индустрия и постигането на екологичните цели, заложени в законодателството. Това компрометира основния принцип на РОП – задължените лица да упражняват контрол и стимул към икономическа ефективност. Практиката на непрозрачно и селективно издаване на разрешения на организации по оползотворяване на определени икономическите оператори в съответния пазарен сектор създава предпоставки за корупционни практики и насърчава непазарно поведение.
Съществуващите порочни практики в системата за РОП водят до необосновано покачване на лицензионните възнаграждения, заплащани от задължените лица, което рефлектира върху крайната стойност на тяхната продукция, респективно – покачва цените, плащани от потребителите. В същото време срещу това не е налице добро управление на масово разпространени отпадъци.
Все повече стават примерите за необосновано, значително и повсеместно увеличение на всички лицензионни възнаграждения, вкл., за моторни превозни средства, електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, соларни панели и то – от всички организации по оползотворяване. Това поражда основателни съмнения за наличие на антиконкурентни споразумения и съгласувани непазарни практики. Аналогично, без никакво обществено обсъждане и с подозрения за корупционен натиск се направиха опити и за въвеждане на държавна депозитна система за опаковки от напитки – реформа от национално значение, мащаб и въздействие, засягаща стотици производствени предприятия, десетки хиляди търговски обекти и всички потребители в страната.
Всичко това води до значително и неизбежно повишаване на цените за потребителите и допълнителен инфлационен натиск. Ето защо настойчиво призоваваме служебното правителство, в т.ч. Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите и Министерството на иновациите и растежа да предприемат спешни антикризисни действия:
- мораториум върху увеличението на продуктовите такси, едновременно с временно намаляване на държавните продуктови такси за определени продукти, докато не бъде извършен преглед на вече направените увеличения и задълбочен анализ на разходите, свързани с управлението на масово разпространените отпадъци и тяхното въздействие върху бизнеса и потребителите;
- издаване на разрешения на нови организации по оползотворяване в отделните направления на РОП;
- осигуряване на пълна прозрачност при формирането и разходването на средствата в системите за РОП.
Убедени сме, че откритият и конструктивен диалог между институциите и бизнеса е ключов за ефективното прилагане на принципите на кръговата икономика, за създаването на прозрачна и конкурентна бизнес среда, за недопускане на некоректни и съгласувани практики за увеличаване на цените на редица стоки в ущърб на потребителите и генериране на инфлационен натиск. Вярваме, че целите на кръговата икономика се постигат не само с нормативни изисквания, а чрез предвидимост на правилата, стратегическо планиране, прозрачно финансиране, иновации и разходна ефективност. В този контекст ние сме уверени, че с решаващата роля на институциите могат да се постигнат координирани и работещи решения както за опазване на околната среда, така и в защита интересите на гражданите и икономическите оператори в страната.
ПОДПИСАЛИ:
Българска стопанска камара (БСК)
Активни потребители
Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (AΠCTE)
Асоциация на вносителите на автомобили (АВА)
Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ)
Асоциация на производителите на домакински електроуреди в България (APPLIA България)
Асоциация на производителите, вносителите, търговците и вулканизатори на гуми (АПВТВГ)
Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ)
Браншова асоциация Полимери (БАП)
Българска асоциация Кръгов текстил (БАКТ)
Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ)
Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ)
Българска фотоволтаична асоциация (БФА)
Сдружение за модерна търговия (СМТ)
Съюз на международните превозвачи (СМП)
Съюз на пивоварите в България (СПБ)
