На 10.07.2026 г. в Народното събрание бе входирания Проект на ЗИД на ЗЕВИ от 10.07.2026г със сигн. 52-602-01-22, с който се прави пореден опит да се завърши транспонирането на Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент в българското законодателство. Крайният срок за това изтече на 21 май 2025 г., а на 24 юли 2025 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо на Република България за образуване на процедура за нарушение.
Предложените текстове са почти същите като в проекта за ЗИД, предложен през септември 2025 г., и включват следните основни промени, свързани с:
1. ВЕИ цели и национална рамка до 2030 г. (§ 11)
Законопроектът регламентира амбициозни цели за отделните сектори:
o Сгради: Индикативна цел за минимум 49% ВЕИ дял в крайното потребление на енергия в сгради през 2030 г.
o Транспорт: Минимален дял от 29% ВЕИ в крайното потребление.
o Индустрия: Годишно увеличение от 1,6 процентни пункта ВЕИ дял. Заложена е цел за ползване на водород от небиологичен произход (RFNBO) – 42% до 2030 г. и 60% до 2035 г.
o Топлинна енергия и охлаждане: Годишно увеличение на ВЕИ с 0,8 процентни пункта (2021–2025) и 1,1 процентни пункта (2026–2030).
o Иновативни технологии: Индикативна цел от поне 5% иновативни ВЕИ технологии от новите въведени мощности до 2030 г.
2. Корпоративни PPA договори и улесняване на пазара (§ 1, § 7, § 22)
o Премахване на пречките пред PPA: КЕВР се задължава да прави оценки на регулаторните/административните препятствия пред корпоративните PPA договори и да предлага мерки (вкл. кредитни гаранции за намаляване на финансовия риск).
o Прехвърляне на Гаранции за произход (ГП): Производителите, сключили дългосрочни PPA, заявяват и прехвърлят съответните ГП директно на купувача по договора.
3. Мрежи, присъединяване и гъвкавост (§ 18, § 19, § 52)
o По-дълъг срок на становищата за ветроенергийни централи: Валидността на становището за присъединяване за вятърни централи става до 9 месеца от предоставяне на гаранцията по чл. 29, ал. 1 (вместо досегашните 6 месеца, както остава за останалите технологии).
o Приоритетни зони (Зони за ускорено развитие): Процедурите за разрешение и въвеждане в експлоатация в тези зони се съкращават (до 6 месеца или 1 година в зависимост от обекта).
o Отпадане на преференциалните цени за малки покривни ФЕЦ (до 30 kW): Спира се изкупуването по преференциални цени за нови малки покривни/фасадни централи до 30 kW, въведени в експлоатация след влизането в сила на закона (§ 21, § 51).
o Участие на малки/мобилни батерии и агрегиране: В Закона за енергетиката (§ 52) се дава право на битови батерии (над 2 kWh), електрически превозни средства и други децентрализирани активи да участват на пазарите на ЕЕ и да предоставят услуги за гъвкавост, включително чрез агрегиране.
4. Транспорт, горива и зарядни точки (§ 24, § 32)
o Схема за задължения на доставчиците на горива (§ 36а): Въвеждат се индивидуални годишни цели за доставчиците на горива за дял ВЕИ.
o Механизъм за кредити от зарядни точки (§ 36б): Операторите на публично достъпни зарядни станции (с над 50 000 kWh/годишно) могат да получават кредити за ВЕИ електрическа енергия (за 1 kWh = 1 кредит, валиден 12 месеца) и да ги продават/търгуват с доставчиците на горива за изпълнение на техните задължения.
o Смесване на горивата (§ 32): Поетапно се увеличава делът на биогоривата от ново поколение (тип „А“) в дизела и бензина, считано от 01.09.2026 г.
Предвижда се законът да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на новите разпоредби за доставчиците на горива (чл. 67а), които влизат в сила от 1 януари 2027 г.
