До:
Г-ЖА РУМЯНА ПЕТРОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА при 52-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22 от 10.07.2026 г.
Уважаема госпожо председател,
По повод на гореупоменатия законопроект, както и Ваше писмо до Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) с искане за становище по същия, бихме искали да споделим с Вас следното:
I. Общи съображения
Считаме, че настоящият законопроект далеч надхвърля рамките на поредното транспониране на европейско законодателство. Той представлява възможност България да изпрати ясен сигнал към международната и българската инвестиционна общност, че възприема развитието на възобновяемата енергия и съхранението на електроенергия като стратегически национален приоритет за икономическо развитие, енергийна сигурност и повишаване на индустриалната конкурентоспособност.
През последните пет години България привлече близо 7 млрд. евро частни инвестиции в производство и съхранение на електроенергия, както и в изграждане на съществуваща енергийна инфраструктура (подстанции, електропроводи и др.). Фотоволтаичните мощности нараснаха от 1 GW до близо 7 GW, а системите за съхранение достигнаха около 5 GW/15 GWh – към днешна дата България е един от най-бързо развиващите се пазари за съхранение на електроенергия чрез батерии в Европа. В същото време развитието на вятърната енергия остана практически блокирано – за близо 14 години в България не е въведена в експлоатация нито една нова ветроенергийна централа, докато съседни държави със сравним ветрови потенциал – Сърбия, Румъния, Гърция, Турция – разполагат с многократно по-висок инсталиран капацитет. Освен това, именно през зимните месеци, когато потреблението е най-високо и слънчевата енергия е ограничена, вятърният ресурс е най-силен, поради което ускореното му развитие е необходимо допълнение към вече постигнатия напредък със соларната енергия и батериите, довел през последните месеци до устойчиво намаляване на борсовите цени на електроенергията. България не може да си позволи още едно десетилетие без развитие на нови ветроенергийни проекти!
Според АПСТЕ, след последователните енергийни кризи през последното десетилетие стана ясно, че възобновяемата енергия вече не е само инструмент на климатичната политика, а ключов елемент на политиките за енергийна сигурност, стратегическа автономност и конкурентоспособност. Предвидимата регулаторна среда и наличието на достъпна нискоемисионна електроенергия са ключов фактор за привличането на нови индустриални инвестиции, включително в производства, центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект.
АПСТЕ счита, че основната цел на настоящия законопроект следва да бъде не просто транспониране на европейските изисквания, а реално намаляване на административната тежест пред инвестициите във всички технологии за производство и съхранение на възобновяема енергия.
Същевременно определени разпоредби в законопроекта следва да бъдат допълнително прецизирани с оглед постигане на неговите цели и създаване на предвидима инвестиционна среда – по-долу представяме конкретните си предложения в тази посока.
II. Предложения относно насърчаване на инвестициите
Дългосрочни договори за закупуване на енергия (PPAs)
Подкрепяме насърчаването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници (PPAs). За да бъде постигнат реален ефект, предлагаме изключението по чл. 100, ал. 5 от Закона за енергетиката да бъде разширено и да обхване всички производители от възобновяеми източници с изтекли договори за компенсиране с премии, както и операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, присъединени след 1 февруари 2023 г. Това ще създаде условия за развитие на пазара на дългосрочни договори и за по-добро управление на ценовия риск от страна на индустрията, включително за инвеститорите в батерийни системи, които вече са важна част от националния енергиен микс.
Съхранение на енергия и децентрализирани системи
Приветстваме текстовете, насърчаващи участието на малки и децентрализирани енергийни източници, включително битови батерии, на пазара на електрическа енергия, както и възможността за съвместно разполагане на съоръжения за съхранение на енергия в зоните за ускорено внедряване. Предлагаме тези текстове да бъдат доразвити, за да се осигури пълноценна и недискриминационна интеграция на системите за съхранение във всички сегменти на пазара.
Присъединяване към електрическата мрежа
АПСТЕ подкрепя удължаването на валидността на становищата за присъединяване и предлага новият режим да се прилага и по отношение на вече издадени становища чрез изрична преходна разпоредба.
Предлагаме също срокът на предварителните договори за присъединяване на ветроенергийни централи да бъде увеличен от три на пет години. Практиката показва, че реализацията на големи ветроенергийни проекти често изисква значителен период за технически проучвания, екологични оценки, устройствени процедури и административни съгласувания. Удължаването на срока ще осигури необходимата предвидимост за инвеститорите, без да засяга приложимите екологични и устройствени изисквания.
III. Зони за ускорено внедряване на възобновяема енергия
Координираща роля на Министерството на енергетиката
Считаме, че координираща роля в разработването на Плана за ускорено развитие на вятърна (възобновяема) енергия следва да има Министърът на енергетиката, предвид релевантните законови компетентности и отговорности по реализирането на националната политика в областта на енергетиката.
Технологичен обхват
Макар настоящият законопроект да поставя основен акцент върху развитието на ветроенергийните проекти – нещо, което АПСТЕ подкрепя като дълго отлаган приоритет – считаме, че механизмът на зоните за ускорено внедряване следва постепенно да стане приложим и към останалите технологии за производство и съхранение на възобновяема енергия, когато това е целесъобразно.
За постигане на по-висока енергийна автономност, ценова предвидимост за домакинствата и бизнеса, както и подобряване на индустриалната конкурентоспособност, е необходимо ускорено развитие на всички видове технологии за производство и съхранение на възобновяема енергия. Поради това предлагаме единствената водеща логика при определянето на зоните и правилата към тях да бъде възможно най-бързото и възможно най-необременено с административна тежест разгръщане на възобновяемите енергийни технологии.
Преразглеждане на Плана за определяна на приоритетни зони за ускорено развитие
Предлагаме „Планът за определяне на приоритетни зони за ускорено развитие“ да подлежи на преразглеждане при настъпване на нови обстоятелства – актуализирани данни за миграционните потоци на птиците, напредък в развитието на електропреносната и електроразпределителната инфраструктура, промени в икономическата, технологичната и геополитическата среда и други – но не по-рядко от веднъж на две години.
Обвързването на преразглеждането единствено с актуализацията на Интегрирания план енергетика и климат (ИНПЕК) не е достатъчно, тъй като напредъкът по неговото изпълнение се докладва на всеки две години. Именно този вече съществуващ двугодишен цикъл е естествен и минимално обременяващ момент за преразглеждане и на националния План. Периодично преразглеждане на подобни планове е установена практика и в други държави членки, а по-честата актуализация не забавя, а напротив – улеснява инвестиционния процес, тъй като намалява риска зоните да се основават на остарели данни.
Хомогенност на зоните и многоцелево използване
Терминът „достатъчно хомогенна зона“ се нуждае от по-ясни критерии за приложение. Понятието „многоцелево използване“ следва да се тълкува преди всичко като съвместимост между енергийните проекти и съществуващото предназначение на територията (напр. земеделско ползване), а не като механизъм за въвеждане на непредвидени в закона допълнителни ограничения. Едновременно с това, съвместното планиране на повече от една възобновяема технология и на съоръжения за съхранение в рамките на една зона следва да бъде насърчавано, доколкото не влошава условията за развитие на никоя от технологиите.
Съкратени административни срокове
Предлагаме разпоредбите относно съкратените административни срокове да останат в чл. 5 от ЗЕВИ до момента, в който центровете за административно обслужване бъдат реално изградени и функционират ефективно на територията на всички общини.
IV. Други предложения
Обръщаме внимание, че приемането на ЗИД на ЗЕВИ в разумни срокове е от значение и за решаване на проблеми, свързани с оптималното пазарно оползотворяване на гаранциите за произход, издавани от АУЕР, и пълноценното им включване в търговията на такива гаранции на територията на целия Европейски съюз.
Заключение
АПСТЕ изразява готовност да участва активно в работата между първо и второ гласуване на законопроекта и да предостави своята експертиза при изготвянето на конкретните законодателни текстове.
България вече доказа, че когато съществува стабилна и предвидима регулаторна среда, частният капитал е готов да инвестира в българската енергетика в безпрецедентен мащаб. Убедени сме, че чрез настоящите законодателни промени този успех може да бъде надграден и разширен към всички технологии за производство и съхранение на възобновяема енергия, като по този начин страната ни укрепи своята енергийна сигурност, стратегическа автономност и индустриална конкурентоспособност.
Надяваме се, че така изложените съображения ще бъдат взети предвид при обсъждането на законопроекта, като си запазваме правото да представим допълнително становище с предложения за конкретни текстове между двете гласувания на законопроекта.
С уважение,
Никола Газдов
Председател на Управителния съвет на АПСТЕ
