НА ВНИМАНИЕТО НА:
ДОЦ. Д-Р ИВАН ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ
КОПИЕ ДО:
Г-Н АНГЕЛИН ЦАЧЕВ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД
СТАНОВИЩЕ
Относно: План за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2024-2033 г. на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД
Уважаеми доц. д-р Иванов,
Асоциацията за Производство, Съхранение и Търговия на Електроенергия (АПСТЕ) предоставя настоящото становище по повод общественото обсъждане на проекта на „План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2024-2033г.“ (Десетгодишен план за развитие на преносната мрежа), изготвен от Електроенергийния Системен Оператор (ЕСО). Надяваме се Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да вземе предвид съображенията ни при изготвяне на окончателния си доклад.
АПСТЕ е организация, която обединява множество компании – инвеститори в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), системите за съхранение на енергия чрез батерии (ССЕБ) и търговци на електрическа енергия, както и дружества, които изграждат енергийни обекти и съоръжения от техническата инфраструктура. Сред основнните ни цели е да си сътрудничим с институциите в страната, за да допринесем за устойчивото развитие на електроенергийната система на България чрез насърчаване на иновации и интегриране на нови технологии, които повишават сигурността на енергийните доставки и намаляват въглеродния отпечатък.
В този контекст, становището ни акцентира върху няколко ключови аспекта от проекта на ЕСО на десетгодишен план за развитие на преносната мрежа, които според нас следва да бъдат преоценени или допълнени, с цел по-ефективно развитие на преносната електрическа мрежа. Основните теми, на които ще се спрем, включват липсата на актуализирана и приета Енергийна стратегия на Република България, прогнозите за увеличаване на ВЕИ и ролята на системите за съхранение на енергия, както и значението на междусистемната свързаност и модернизацията на електропреносната мрежа.
1. Проблематично планиране базирано на ПСУЕР
АПСТЕ изразява загриженост по отношение на липсата на финализирана и официално приета Енергийна стратегия на Република България, което оказва пряко влияние върху дългосрочното планиране в сектора на енергетиката. Планът за развитие на преносната мрежа на ЕСО за периода 2024-2033г. е основан на допускания, заложени в Проекта на стратегия за устойчиво енергийно развитие (ПСУЕР). Самата стратегия, обаче, не е официално приет документ, а работен документ с неясни допускания и множество слабости. Липсата на официален стратегически документ разбираемо създава сериозни предизвикателства при дългосрочното планиране от страна на ЕСО, тъй като ПСУЕР предлага различни сценарии за развитие на електроенергийната система, които към момента не могат да се считат за релевантни.
Сценариите, разгледани в ПСУЕР, не са официализирани, което поставя под въпрос тяхната валидност за дългосрочна стратегическа ориентация. Липсата на официална стратегия създава правна и планираща несигурност, което може да доведе до грешки в предвижданията и развитието на електропреносната мрежа, както и до неефективно разпределение на ресурси и инвестиции в сектора.
Препоръчваме Десетгодишния план за развитие на мрежата да бъде ориентиран спрямо референтни сценарии, основани на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Въпреки че към третото тримесечие на 2024 г. все още не е завършена актуализацията на ИНПЕК, този официален документ е далеч по-подходящ и съответстващ на изпълнението на стратегическите енергийни цели на Европейския съюз, както и на климатичните и енергийни цели на България. Планът на ЕСО следва да бъде финализиран на базата на актуализиран ИНПЕК, за да се осигури по-голяма стабилност в планирането и да се избегнат потенциални неефективни решения, свързани с дългосрочното планиране на развитието на преносната електрическа мрежа, доколкото това планиране би се основавало на неофициални и неподкрепени сценарии, изложени в ПСУЕР.
Важно е да се има предвид, че актуализираният ИНПЕК се очаква да предостави допускания и прогнози за развитието на електроенергийния сектор, базирани на детайлно моделиране на националната и регионална (електро)енергийна система. Последното е особено важно в контекста на прехода към все по-засилено използване на ВЕИ и системи за съхранение на енергия, както и на нуждата от увеличена междусистемна свързаност на българската преносна електрическа мрежа в регионален план. Стъпването на официално приети референтни сценарии – макар и подлежащи на актуализация – е от критично значение за стабилното и предвидимо развитие на преносната мрежа.
2. Повече ВЕИ мощности и системите за съхранение на енергия
Прогнозите за развитие на ВЕИ, включени в ИНПЕК, предвиждат увеличение на инсталираните мощности от ВЕИ до 6 770 MW през 2030 г. Този значителен ръст включва инсталирането на 4 626 MW нови мощности от фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ) и 1 281 MW нови вятърни електроцентрали на сушата (ВяЕЦ). Макар тези прогнози да не са окончателни и да подлежат на актуализация, АПСТЕ счита, че те сериозно подценяват потенциала за развитие на ВЕИ в България – както по отношение на ФЕЦ, така и по отношение на ВяЕЦ.
Всъщност, както в проекта за обновен ИНПЕК, така и в ПСУЕР, не се предвижда присъединяване на значителни нови ветроенергийни мощности на сушата до 2030 г. Това е изключително малко вероятно, предвид нарастващия инвеститорски интерес и здравата пазарна логика за изграждане на нови вятърни електроцентрали на сушата – тенденции, с които ЕСО е добре запознат. По неофициални данни от компании в сектора, АПСТЕ смята, че към трето тримесечие на 2024 г. в България има над 2000 MW вятърни проекти във финална фаза на правно-административно развитие и още поне 3000 MW в средна до финална фаза на развитие. Тези проекти са част от активната инвестиционна вълна и се очаква през следващите 24 месеца да премината във фаза на изграждане. Това предполага, че те следва да бъдат въведени в експлоатация в периода 2026-2030 г. В този смисъл, реалните данни подсказват, че ВяЕЦ има значително по-голям потенциал за развитие, спрямо заложения в Десетгодишния план за развитие на преносната мрежа, доколкото ЕСО стъпва в плановете си на подценените данни от ИНПЕК и ПСУЕР.
В допълнение, в десетгодишния план за развитие на преносната мрежа е необходимо да се обърне специално внимание на системите за съхранение на енергия чрез батерии (ССЕБ), които се очаква да играят все по-важна роля в осигуряването на гъвкавостта и надеждността на електроенергийната система. ССЕБ ще допринесат за по-ефективното използване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници – те могат да съхраняват електроенергията, произведена от ВЕИ, и да я предоставят на мрежата в периоди на високо търсене. Също така, ССЕБ осигуряват гъвкавост, която е критична за справяне с предизвикателствата, свързани с променливия характер на първичния ресурс на ФЕЦ и ВяЕЦ, като същевременно позволяват по-ефективно управление на преносната мрежа. Батерийните системи предоставят възможност за подпомагане на мрежата с критични системни услуги като първично и вторично регулиране на честотата, участие в тока на късо съединение и потискане на междусистемните колебания на активната мощност.
През последните десет години, цената на съоръженията за съхранение на енергия чрез батерии е намаляла с над 90%, и се очаква тази тенденция да продължи, благодарение на засиления инвеститорски интерес, икономиите от мащаба и технологичния напредък. Въз основа на „cost-benefit“ анализите на ENTSO-E, батериите изглеждат най-зрялата технология към момента, подпомагаща интеграцията на увеличаващия се дял от ВЕИ мощности в европейските преносни и разпределителни мрежи. С маневреността на управление и възможностите, които предоставят за подпомагане на стабилността, надеждността и ефективността на мрежата, ССЕБ имат потенциала да се превърнат в надежден и ценово-ефективен източник за набавяне на системни услуги от страна на ЕСО, както и за евентуално избягване / отлагане във времето на определени инвестиции в развитие на мрежова инфраструктура.
Прави впечатление, че в раздел 6 на проекта на ЕСО за десетгодишен план за развитие на преносната мрежа липсва цялостна информация относно плановете за присъединяване на ССЕБ.
Въпреки че според ПСУЕР до 2033 г. се очаква да бъдат присъединени 1 670 MW батерии, като част от тях ще бъдат финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в плана на ЕСО липсват важни детайли относно продължителността на съхранението, общия очакван енергиен капацитет и ролята, която тези активи ще играят за управлението на електроенергийната система. В допълнение, по отворената към момента за кандидатстване процедура RESTORE се очаква 3000 MWh използваем енергиен капацитет да бъде присъединен към електропреносната мрежа на ЕСО до 30.03.2026 г. Въпреки това, не става ясно как тези батерии са включени в десетгодишния план. В този контекст е наложително Планът на ЕСО да бъде допълнен с по-конкретни прогнози и стратегии за интеграция на батерийни системи за съхранение на енергия.
3. Подкрепа за плановете за развитие на електропреносната мрежа
АПСТЕ изразява своята подкрепа за стратегията за развитие на електропреносната мрежа, изложена в т. 6 на проекта на ЕСО за десетгодишен план за развитие на преносната мрежа, която се фокусира върху модернизацията и разширяването на мрежата. Тези мерки са от съществено значение за повишаването на сигурността на доставките, подобряването на качеството на услугите, както и за интеграцията на нови ВЕИ мощности и ССЕБ към преносната електрическа мрежа.
Подкрепяме изцяло тезата на ЕСО за важността от модернизация на преносната мрежа, включително обновяване на мрежата 400kV, която представлява „гръбнака“ на електропреносната система в България. Това е от важно значение за повишаване на сигурността на доставките и улесняване на трансграничния обмен на електроенергия. В допълнение към поетапната замяна на остарели далекопроводи 220kV с такива 400kV е належащо и изграждането на нови далекопроводи 400kV в югоизточна и североизточна България, където се предвижда инсталирането на значителен брой нови ВЕИ мощности. Разширяването на преносната инфраструктура в тези региони ще осигури по-добра интеграция на новите генерации и ще позволи на ЕСО да управлява по-ефективно мрежовите ресурси.
АПСТЕ подкрепя напълно и заложените планове за подобряване на междусистемната свързаност със съседните държави и останалите страни от региона на Централна и Югоизточна Европа. Повишаването на капацитета за трансграничен обмен на електроенергия е от централно значение за способността на България и страните от региона да ускорят навлизането на нови ВЕИ мощности, да гарантират сигурността на доставките и да ускорят пазарната интеграция помежду си.
В заключение, АПСТЕ призовава за реалистичен и прецизен подход към прогнозите за развитие на ВЕИ и системите за съхранение на енергия (батерии). Десетгодишният план за развитие на преносната мрежа следва да отразява реалния потенциал на пазара и да включва по-подробни стратегии за интеграция на батерийни системи. Надяваме се да вземете под внимание коментарите на АПСТЕ, като оставаме на разположение за обратна връзка по становището.
С уважение,
Никола Газдов, Председател на АПСТЕ
