НА ВНИМАНИЕТО НА:
ДОЦ. Д-Р ИВАН ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ
СТАНОВИЩЕ
Относно: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи
Уважаеми доц. д-р Иванов,
Във връзка с публикувания на страницата на КЕВР Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Проект за изменение на Наредба № 6) и проведеното на 29.08.2024г обществено обсъждане, бихме искали да отправим следните коментари и предложения като представителна асоциация на индустрията за батерийно съхранение на енергия в страната.
- Въвеждане на финансови задължения и ангажименти с подзаконов нормативен акт (наредба)
С Проекта за изменение на Наредба № 6 се въвеждат финансови задължения и бариери за стопанските участници в значителен размер, а именно предоставяне в полза на оператора на съответната електрическа мрежа на гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност (както е предвидено в § 4, § 10 и § 13 от Проекта за изменение на Наредба № 6).
На първо място, бихме искали да обърнем внимание, че въвеждането с подзаконов нормативен акт на финансови задължения за граждани и организации към публични органи – в случая към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) – противоречи на общите принципи на правовата държава. В този смисъл, доколкото България е парламентарна република следва съществени задължения за граждани и организации да се създават със санкцията на законодателя.
На второ място, Проектът за изменение на Наредба № 6 (в частност § 4, § 10 и § 13 от Проекта за изменение на Наредба № 6) противоречи на Закона за енергетиката (ЗЕ), тъй като в ЗЕ липсва разпоредба, създаваща задължение за граждани и организации да осигуряват гаранция за всеки мегават (MW) присъединена мощност под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. Съгласно съдебната практика, когато един подзаконов нормативен акт създава задължения за граждани и организации, които не са предвидени в самия законов акт, то подзаконовият акт се явява противоречащ на по-горния нормативен акт.
Въведеното задължение за депозит или банкова гаранция с новия член 84а съгласно Проекта за изменение на Наредба № 6 разширява кръга на задължените лица в разрез с нормативния акт от по-висока степен, а именно Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Такова задължение, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, съществува само за производителите на електрическа енергия, но не и за пазарните участници, които имат намерение да инвестират в, и изградят, обекти за съхранение на електрическа енергия. Макар, че няма легална дефиниция за производител на електрическа енергия, тълкуването на значението на термина не би могло да ни доведе до извода, че в обхвата му попадат и инвеститорите в обекти за съхранение на електрическа енергия.
Съгласно установената практика, подзаконовият нормативен акт следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения (Решение № 8057 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8917/2019 г., VI о.). Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В подзаконовия нормативен акт, при наличие на делегация за това, може да се доразвият, конкретизират, обяснят, да се уреди процедурата и др. във връзка с въведените със закона съществени условия и критерии, допустимо е да се въведат нови такива, но само когато това съответства на целите на закона във връзка с уреждане на съответните обществени отношения (така Решение № 9764 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7710/2013 г., VIII о.). В Проекта за изменение на Наредба № 6, и доклада към него, липсват достатъчно аргументи, обосноваващи и нуждата от разширяване на кръга на задължените лица за предоставяне на депозит/гаранция по реда на чл. 84а. Като подзаконов акт по прилагане на закон, наредбата може да урежда само материята, за която е предвидено да бъде издадена – чл. 12 от ЗНА. Не е допустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовият нормативен акт (така Решение № 1155 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2014 г., ІІ о.). Смятаме, че Проектът за изменение на Наредба № 6, конкретно в частта на чл. 84а безспорно попада именно в хипотезата на недопустимо допълване и изменение на основните закони, за прилагането на които е издадена наредбата.
- Скъсяване на сроковете на валидност на становищата за присъединяване на съоръжения за съхранение на електрическа енергия
В § 12 от Проекта за изменение на Наредба № 6 се предвижда скъсяване на сроковете на валидност на становищата за присъединяване. Скъсяването е съществено – от 1 година съгласно сегашния режим (чл. 84, ал. 1 от Наредба № 6) на срок до 3 месеца от предоставяне на гаранцията в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност.
Това води до силно ограничаване на нововъзникващия пазар за съхранение на електрическа енергия. Липсва каквато и да е обоснованост и икономическа логика, във времена на огромна необходимост от съоръжения за съхранение на електроенергия, да се ограничава времевият диапазон, в който един инвеститор да би могъл да изпълни необходимите правно-административни процедури за изграждане на подобни съоръжения. Драстичното съкращаване на сроковете за изработване и съгласуване на проектите за изграждане на съоръжението, издаването на съответните разрешителни и актове от общински и държавни органи създава изцяло ново и качествено влошена среда на стопански риск. Изграждането на съоръжения за съхранение на електроенергия е новост както за инвеститорите, така и за административните органи и е необходимо време страните в процеса да намерят и да приложат правилните и оптимални процедури в процеса на изграждането на съоръженията.
Скъсяване на сроковете, предвидено в § 12 от Проекта за изменение на Наредба № 6 неминуемо ще доведе до силно ограничаване на кръга от потенциални инвеститори и до риск за капсулиране на пазара. В този смисъл, предложената нова разпоредба е нецелесъобразна и стопански необоснована, с оглед на нуждите на електроенергийната система и нивото на ниска зрялост на пазара, правната рамка и административния капацитет на публичните институции по отношение на системите за съхранение на енергия.
- Ограничаване на проекти, които няма да се основават на реален инвеститорски интерес, а имат за цел блокиране на капацитет
В действителност, ограничаване участието на спекулативни проекти е легитимна цел при въвеждане на ограничения. Случайно или не, предложеният Проект за изменение на Наредба № 6 съвпада по време с откриване на процедурата за кандидатстване по „Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници“ (RESTORE) от НПВУ. Следва да се има предвид, че самата процедура RESTORE съдържа достатъчно условия за отсяване и ограничаване на спекулативни проекти, включително и изисквания за предоставяне на гаранции за участие.
Налагането да допълнителни ограничителни условия с Проекта за изменение на Наредба № 6 оставя впечатление за желание за свръхрегулация, за силно ограничаване на пазара и толериране на ограничен брой проекти, което надхвърля необосновано целта за изключване на спекулативни проекти.
- Преходни и заключителни разпоредби за заварени случаи
Предвиденото в преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Проекта за изменение на Наредба № 6 относно заварени случаи не е съобразено с реалностите на пазара. Предвидено е, новите разпоредби, въведени с Проекта за изменение на Наредба № 6, да не се прилагат за проекти, за които има сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване, а издадените становища за присъединяване да загубят действие, ако в тримесечен срок от влизане в сила на измененията, инвеститорите не предоставят гаранцията в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност.
Относно съоръженията за съхранение на електроенергия, липсва публична информация и не е направен анализ какъв процент от проектите са с издадени становища и кои имат сключен предварителен/ окончателен договор. Общото впечатление на пазара е, че с оглед на сравнително наскоро приетите нови разпоредби на Наредба 6, която изрично регулира начина за присъединяване на съоръжения за съхранение на електроенергия, едва ли има голям процент подписани предварителни/окончателни договори за присъединяване на такива съоръжения.
Освен това, както бе посочено по-горе, изграждането на съоръжения за съхранение на електроенергия е новост както за инвеститорите, така за административните органи и е необходимо време страните в процеса да намерят и да приложат правилните процедури в процеса на изграждането на съоръженията. Затова, макар на етап становище за присъединяване, много от проектите вече са вложили значителен ресурс за подготовка на инвестицията и не е икономически обосновано новите правила да се прилагат и за тях.
С оглед на горното, би следвало да се преосмислят и изменят преходните и заключителни разпоредби относно заварени случаи, и новите правила не следва да се прилагат за проекти с валидни становища за присъединяване.
Предложеното изменение в ПЗР се основава и на постъпили сигнали в асоциацията за случаи, в които заявителят, на който е издадено становище за присъединяване, преди изтичане на валидността му, е подал в срок искане за сключване на предварителен договор за присъединяване, но от страна на мрежовия оператор не е представен проект на такъв договор в сроковете по чл. 18, ал. 1, чл. 58, ал. 5 или по чл. 85, ал. 5. В тези случаи неизпълнението на задълженията на мрежовия оператор не следва да се вменява в тежест на заявителя. В противен случай, заявителят ще следва да извърши финансов разход (да предостави банкова гаранция), въпреки, че е имал възможност да сключи предварителен договор, действайки добросъвестно.
- Информация относно техническото проучване
В становището за присъединяване на съоръженията за съхранение на енергия следва да се съдържа техническа обосновка на извършеното проучване. Стандартна практика в другите страни от Европейския съюз е техническото проучване да е част от издаденото становище от съответния мрежови оператор. При условие, че това е услуга, която се заплаща от заявителя, редно е техническата обосновка на становището да бъде неразделна част от него.
В тази връзка, предлагаме създаването на нова алинея в чл. 83 със следното съдържание:
„Извършеното проучване следва да отразява съществуващите мощности, валидните към момента на неговото извършване предварителни и окончателни договори за присъединяване, информация за които е публикувана в регистъра, поддържан от мрежовите оператори, анализ на потокоразпределението, проверка за изпълнение на критерий за сигурност „n-1”, нива на токовете на къси съединения и анализ на различни варианти за присъединяване.“
Надяваме се да вземете под внимание коментарите и предложенията на АПСТЕ и оставаме на разположение за обратна връзка по становището.
С уважение,
Никола Газдов, Председател на АПСТЕ
