ДО: 

Г-ЖА ИВА ПЕТРОВА, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Д-Р ИНЖ. РОСИЦА КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА, МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

КОПИЕ ДО:  

Г-ЖА РУМЯНА ПЕТРОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА ПРИ 52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ПРИ 52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ВЪЗРАЖЕНИЕ

ОТНОСНО: Предложените ограничения за развитие на вятърни електроцентрали в Доклада за оценка на степента на въздействие към проекта на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата

Уважаеми дами и господа,

Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) представя настоящото възражение срещу част от мерките, предложени в Доклада за оценка за степента на въздействие (ДОСВ) към проекта на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), които предвиждат значителни териториални ограничения за развитието на вятърни електроцентрали.

АПСТЕ подкрепя необходимостта от високо ниво на защита на биологичното разнообразие и от стриктно прилагане на националното и европейското законодателство в областта на околната среда. Същевременно считаме, че ограниченията за развитие на вятърни електроцентрали следва да се основават на актуални научни данни, прозрачна и проверима методология и оценка на конкретните инвестиционни предложения. Въвеждането на общи териториални забрани и фиксирани отстояния извън нормативно установените ограничения, без достатъчна обосновка за тяхната необходимост, обхват и пропорционалност, създава риск от необосновано ограничаване на инвестиционни инициативи, без да е установено, че съответните екологични цели не могат да бъдат постигнати чрез предвидените в законодателството процедури и подходящи мерки за предотвратяване и ограничаване на въздействието.

Енергиен и икономически контекст

През последните пет години България привлече близо 7 млрд. евро инвестиции в производство и съхранение на електроенергия от възобновяеми източници. Фотоволтаичните мощности нараснаха от около 1 GW до близо 7 GW, а системите за съхранение достигнаха няколко гигавата мощност. Тези инвестиции вече допринасят за увеличаване на местното производство, гъвкавостта и устойчивостта на електроенергийната система.

Вятърната енергия има различен и допълващ производствен профил спрямо фотоволтаичната енергия, включително през есенно-зимния период, когато слънчевото производство е по-ниско. Развитието на вятърни мощности, в комбинация с фотоволтаици, системи за съхранение, ядрена и водна енергия, е от значение за постигането на по-балансиран производствен профил и ограничаването на необходимостта от внос в периоди на по-ниско производство от слънчева енергия и високо потребление.

Това е от пряко значение и за българската индустрия. За индустриалните потребители значение имат не само общото количество произведена електроенергия, но и нейният часов и сезонен профил, сигурността и предвидимостта на доставките и цената. Комбинацията от фотоволтаични и вятърни мощности и системи за съхранение създава по-добри условия за дългосрочно снабдяване на индустриалните потребители с конкурентна нискоемисионна електроенергия.

Същевременно България практически не е развивала нови големи вятърни мощности от близо 14 години, докато съседни и сравними държави продължават да развиват този ресурс – Румъния разполага с над 3,4 GW вятърни мощности, Гърция с над 6 GW, Турция с около 16 GW, а Сърбия вече разполага с повече инсталирана вятърна мощност от България.

Поради това предлаганите ограничения имат значение не само от гледна точка на екологичната оценка, но и за бъдещата структура на българския енергиен микс, сигурността на снабдяването, цените на електроенергията, инвестиционната среда и конкурентоспособността на българската икономика.

ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪЗРАЖЕНИЕТО

1. Не е оценен кумулативният териториален ефект на предложените ограничения

В ДОСВ се предлага недопускане на вятърни електроцентрали:

• в границите на всички защитени зони от мрежата „Натура 2000“;
• в земеделския и горския фонд извън защитените зони в географска област „Добруджа“, включително всички общини от област Добрич и общините Аксаково, Алфатар, Силистра и Кайнарджа;
• в земеделския и горския фонд извън защитените зони в географска област „Източни Родопи“, включително общините Крумовград, Момчилград, Ивайловград, Маджарово, Любимец, Кърджали, Стамболово и Кирково;
• в земеделския и горския фонд извън защитените зони в общините Бургас, Поморие, Камено, Айтос, Руен, Созопол и Приморско;
• на разстояние под 6 km от определени защитени зони за опазване на дивите птици, класифицирани като зони с висок риск;
• на разстояние под 2 km от определени защитени зони за опазване на дивите птици, класифицирани като зони със среден риск.

Същественият въпрос е не само обхватът на всяка отделна мярка, а кумулативният пространствен ефект от едновременното им прилагане.

За да бъде оценен този ефект, е необходимо предложените ограничения да бъдат пространствено насложени върху наличния ветроенергиен ресурс, защитените територии и зони, населените места и приложимите нормативни отстояния, съществуващата инфраструктура, ограниченията на гражданската и военната авиация, възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа, релефа, достъпа и останалите технически и икономически ограничения.

Едва след извършването на такъв анализ може да бъде установено каква част от реално използваемия, а не само формално свободния ветроенергиен потенциал на България остава достъпна след прилагането на всички ограничения.

В представените документи не е наличен такъв цялостен национален анализ.

2. Липсва достатъчно прозрачна и проверима методология за категориите „висок“ и „среден“ риск

ДОСВ използва категории защитени зони за опазване на дивите птици с „висок“ и „среден“ риск, с които се свързват фиксирани отстояния съответно от 6 km и 2 km.

Когато подобна класификация води до предварителна недопустимост на инвестиционни предложения върху значителни територии, следва ясно да бъдат представени:

• критериите за определяне на риска;
• използваните биологични показатели и изходни данни;
• начинът на оценяване и тежестта на отделните критерии;
• праговете за класифициране в съответната категория;
• степента на научна несигурност;
• връзката между идентифицирания риск и предложената ограничителна мярка;
• научната обосновка за конкретния размер на всяко предложено отстояние.

Методологията следва да бъде прозрачна и възпроизводима, така че използваните данни, направените допускания и достигнатите резултати да могат да бъдат независимо проверени.

При липса на такава информация не може да бъде направена обоснована оценка за необходимостта и пропорционалността на предлаганите ограничения.

3. Фиксираните буферни отстояния не могат да заместят оценката на конкретния екологичен риск

Екологичният риск не се определя единствено от геометричното разстояние между даден проект и границата на защитена зона.

Той зависи от конкретния предмет и целите на опазване, видовия състав и числеността, миграционните трасета, релефа и орографията, локалните ветрови условия, броя, типа и разположението на турбините, тяхната височина и режим на експлоатация, наличието на алтернативни местообитания, кумулативното въздействие и възможните мерки за предотвратяване и ограничаване на въздействието.

АПСТЕ възразява срещу въвеждането на предварително определени общи буферни зони и фиксирани отстояния, водещи до автоматична недопустимост на инвестиционни предложения извън защитените зони, освен когато конкретно ограничение произтича пряко от задължителна разпоредба на националното право или правото на Европейския съюз.

При липса на такова нормативно изискване допустимостта на конкретното инвестиционно предложение следва да бъде определяна чрез приложимите процедури и въз основа на оценка на конкретния риск.

Наред с това в ДОСВ не е представена достатъчна и проверима научна обосновка, която да позволява да се установи защо са определени именно отстояния от 6 km и 2 km, как е установена необходимостта от тях и въз основа на какви данни е прието, че в целия им обхват следва да се прилага предварителна недопустимост.

4. Административните граници сами по себе си не представляват екологичен критерий

Предложеният режим обхваща цели географски области и общини извън защитените зони.

Административните граници сами по себе си не представляват екологичен критерий. Разпространението на защитените видове, миграционните коридори, местата за хранене, размножаване и почивка и конкретните екологични рискове не следват административното деление на страната.

Прилагането на еднакъв режим върху цялата земеделска и горска територия на дадена община може да доведе до еднакво третиране на терени със съществено различни екологични характеристики единствено поради административното им местоположение.

Поради това изключването на цели административни или географски територии следва да бъде основано на конкретни и актуални научни данни и на анализ, установяващ необходимостта и пропорционалността на подобна мярка.

5. Следва да бъдат отчетени съвременните технологии и практическият опит за управление на екологичния риск

През последното десетилетие технологиите за мониторинг и управление на риска при вятърните електроцентрали се развиха съществено.

В практиката се използват радарни и камерни системи, автоматизирано разпознаване на видове, системи за ранно предупреждение, автоматично или контролирано спиране на отделни турбини, сезонни режими на експлоатация, адаптивно управление и последващ мониторинг.

Тези технологии позволяват мерките да бъдат съобразени с действително наблюдаваните условия и конкретния риск.

Наличният практически опит в България, включително в района на Калиакра, показва, че чрез предварителен и текущ мониторинг, подходящо проектно решение и оперативни мерки за управление на риска могат да бъдат прилагани ефективни механизми за ограничаване на евентуалното въздействие и за събиране на актуална информация, която е обективна и носи висока научна стойност.

Самият ДОСВ също признава зависимостта на въздействието от конкретното местоположение и характеристики на проекта и предвижда мониторинг и възможност за последващи мерки, включително спиране на турбини при установено значимо въздействие.

Това потвърждава необходимостта при оценката на инвестиционните предложения да бъдат разглеждани не само териториални ограничения, но и съвременните възможности за предотвратяване, ограничаване, мониторинг и адаптивно управление на конкретния риск.

6. Ограничения от НПДЕВИ 2012–2020 г. не следва да бъдат пренасяни механично в стратегическото планиране до 2030 г.

ДОСВ изрично се позовава на мерки от Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници 2012–2020 г. и използва мерките и зоните с ограничения по този план като критерии за изключване.

От приемането на този документ са изминали повече от десет години. През този период са настъпили съществени промени в технологичните характеристики и мощността на турбините, методите за микроситиране, мониторинга, радарните и камерните системи, автоматизираните системи за разпознаване и временно спиране, методологиите за оценка на риска, структурата на електроенергийната система и европейската и националната нормативна рамка.

Поради това ограничения, формулирани въз основа на данни и условия от предходен период, не следва да бъдат пренасяни автоматично в стратегическото планиране до 2030 г. без актуална оценка на тяхната необходимост, ефективност и пропорционалност.

7. Индивидуалната оценка следва да остане основният механизъм за определяне на допустимостта на конкретните инвестиционни предложения

Действащото екологично законодателство предвижда процедури, чрез които въздействието на конкретните планове, програми, проекти и инвестиционни предложения се оценява съобразно тяхното местоположение, технология, мащаб, конкретните цели за опазване и наличните теренни данни.

Тези процедури позволяват да бъдат определени конкретни мерки за предотвратяване, ограничаване и мониторинг на въздействието.

Предварителното определяне на цели категории инвестиционни предложения като недопустими върху значителни територии ограничава възможността конкретният проект да бъде оценен въз основа на неговите действителни характеристики, резултатите от теренните проучвания и приложимите мерки.

Наличието на повишена екологична чувствителност може да обоснове необходимост от по-задълбочено проучване, по-високи изисквания към оценката или специфични мерки за предотвратяване и ограничаване на въздействието. То не следва само по себе си да води до предварителна недопустимост, освен когато такава забрана е нормативно установена.

8. Кумулативното въздействие следва да се оценява въз основа на реалистични сценарии

Административното регистриране на инвестиционно предложение не е равнозначно на реализиран проект и само по себе си не представлява реално въздействие върху околната среда.

При оценката на кумулативното въздействие следва ясно да бъдат разграничавани:

• действащите обекти;
• обектите в строителство;
• проектите с валидни разрешения и реална вероятност за реализация;
• проектите, които са преустановени или изоставени;
• дублирани инвестиционни предложения;
• предложения със загубили действие решения;
• различни варианти на един и същ проект;
• проекти, чиито параметри впоследствие са съществено изменени.

Кумулативната оценка следва да отчита пространственото и времевото припокриване на реалните остатъчни въздействия след прилагането на съответните мерки за ограничаване, а не механично да сумира мощности или инвестиционни предложения от административни преписки, натрупвани в продължение на години.

9. Прилагането на принципа на предпазливостта следва да бъде съобразено с принципа на пропорционалност

АПСТЕ подкрепя прилагането на принципа на предпазливостта при наличие на научна несигурност и потенциален значим риск.

Прилагането му обаче следва да бъде съобразено с характера и степента на установения риск и с наличието на подходящи мерки за неговото предотвратяване или ограничаване.

Следва да бъдат разглеждани възможностите за допълнителни и многосезонни теренни проучвания, промяна на конфигурацията на проекта, проектно микроситиране, изключване на конкретни чувствителни участъци, видово специфични мерки, сезонни ограничения, автоматизирано или динамично спиране, адаптивно управление и засилен последващ мониторинг.

Ограничителната мярка следва да бъде обоснована спрямо конкретно установения риск и да бъде необходима и пропорционална за постигане на съответната екологична цел.

10. Предложеният подход следва да бъде съобразен с RED III и националната правна рамка

Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III) поставя ускоряването на развитието и разрешаването на ВЕИ сред стратегическите цели на Европейския съюз.

Европейската нормативна рамка прави ясно разграничение между зоните за ускорено развитие на ВЕИ и останалата територия. Съображение 32 от RED III изрично предвижда държавите членки да запазят възможността да разрешават проекти и извън зоните за ускорено развитие. Съображение 36 допълва, че определянето на такива зони не следва да възпрепятства настоящото и бъдещото изграждане на ВЕИ проекти в останалите територии, налични за развитие на възобновяема енергия.¹

Същевременно чл. 15в от RED III предвижда при определянето на зони за ускорено развитие да бъдат използвани подходящи и пропорционални инструменти и набори от данни, включително карти на чувствителността на дивата природа, а мерките за ограничаване на въздействието да бъдат съобразени със спецификата на съответната територия, технология и идентифицирано въздействие.¹

Този подход се потвърждава и в Насоките на Европейската комисия относно определянето на зони за ускорено развитие на ВЕИ, съгласно които определянето на такива зони не следва да води до създаване на общи територии на недопустимост за ВЕИ проекти извън тях.²

Същият принцип е възприет и в националното законодателство. Съгласно чл. 5, ал. 10 от Закона за енергията от възобновяеми източници разработването и приемането на Плана за определяне на приоритетните зони не изключват възможността за развитие и реализиране на проекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия извън териториите, включени в приоритетните зони, при условие че се спазват всички изисквания на приложимото национално и европейско законодателство.³

Следователно определянето на приоритетни или ускорени зони не създава основание останалата територия да бъде третирана като общо забранена за развитие на вятърни проекти. За проектите извън тези зони продължават да бъдат приложими съответните разрешителни и екологични процедури.

Предложените в ДОСВ ограничения следва да бъдат оценени и от гледна точка на съответствието им с тази европейска и национална правна рамка.

11. Необходимо е да бъде гарантирана инвестиционната и правната сигурност

Разработването на вятърен проект е многогодишен процес и изисква значителни предварителни инвестиции в измервания на ветровия ресурс, теренни и екологични проучвания, мониторинг, техническо проектиране, устройствени процедури, придобиване на права върху терени и процедури за присъединяване към електроенергийната мрежа.

Въвеждането на нови общи ограничения без ясни правила относно вече започнали инвестиционни процедури създава значителна правна и инвестиционна несигурност.

Следва изрично да бъде анализирано положението на инвестиционните предложения, при които вече са извършени съществени инвестиционни действия, включително започнати екологични и устройствени процедури, проведени измервания и мониторинг, придобити права върху терени или предприети действия за присъединяване.

Предвидимостта на нормативната и административната среда е съществен фактор както за достъпа до финансиране и цената на капитала, така и за способността на България да привлича дългосрочни инвестиции в енергетиката и индустрията.

12. Необходим е национален пространствен, енергиен и икономически анализ

Преди въвеждането на мерки с дългосрочен ефект следва да бъде установено какъв реално използваем ветроенергиен потенциал има в България след евентуалното им кумулативно прилагане.

Този анализ следва да отчита едновременно:

• ветровия ресурс;
• екологичните ограничения;
• населените места и нормативните отстояния;
• инфраструктурата и достъпа;
• възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа;
• ограниченията на гражданската и военната авиация;
• релефа;
• ландшафта и културното наследство;
• техническата и икономическата реализуемост.

Необходимо е да бъде оценено и въздействието върху бъдещия енергиен микс, сезонния производствен профил, необходимостта от внос, сигурността на снабдяването, цените на електроенергията, възможностите за сключване на корпоративни и други дългосрочни договори за доставка, инвестиционната среда и конкурентоспособността на българската индустрия.

Вятърната енергия има особено значение именно поради различния си сезонен и часов производствен профил спрямо фотоволтаиците. Ограничаването на възможностите за развитие на този ресурс следва да бъде оценено и от гледна точка на необходимостта от балансиран и диверсифициран производствен микс.

13. Следва да бъде оценено въздействието на ограниченията върху изпълнението на целите на самия ИНПЕК

ИНПЕК следва едновременно да осигурява рамка за декарбонизацията, енергийната сигурност, развитието на ВЕИ и системите за съхранение, модернизацията на мрежата, конкурентоспособността на икономиката и привличането на инвестиции.

Поради това ограниченията, предложени в рамките на екологичната процедура по ИНПЕК, следва да бъдат оценени и от гледна точка на тяхното въздействие върху възможността за изпълнение на целите на самия план.

Ако кумулативният ефект от ограниченията значително намалява реално използваемия ветроенергиен потенциал, следва да бъде установено как това ще се отрази върху предвидените нови вятърни мощности, сезонния баланс на електроенергийната система и постигането на националните цели за възобновяема енергия.

Преди приемането на ограниченията следва да бъде установено, че те не водят до фактическа невъзможност или икономическа нереалистичност за изпълнение на целите, заложени в ИНПЕК.

КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ НА АПСТЕ

Предвид изложеното АПСТЕ възразява срещу приемането в настоящия им вид на предложените в ДОСВ общи териториални забрани, ограничения и фиксирани буферни отстояния и настоява преди издаването на окончателното Становище по екологична оценка на ИНПЕК:

1. Да отпадне автоматичната недопустимост на вятърни електроцентрали, основана единствено на принадлежност към широка географска или административна територия, когато за подобно ограничение не е представена актуална, конкретна и проверима научна обосновка, установяваща неговата необходимост и пропорционалност.

2. Да отпаднат предложените общи фиксирани буферни отстояния от 6 km и 2 km, както и други предварително определени буферни ограничения извън защитените зони, освен когато конкретно ограничение произтича пряко от задължителна нормативна разпоредба на националното право или правото на Европейския съюз.

Липсата на представена прозрачна и проверима научна методология, която да обосновава необходимостта именно от тези отстояния и тяхното прилагане като основание за предварителна недопустимост, представлява допълнително основание за отпадането им.

3. Да бъде запазена водещата роля на индивидуалната оценка на конкретните инвестиционни предложения чрез предвидените в законодателството процедури, включително ОВОС и оценка за съвместимост, когато такива са приложими, въз основа на характеристиките на проекта, местоположението, актуалните теренни данни и конкретните цели за опазване.

4. При оценката на инвестиционните предложения да бъдат отчитани възможните проектно- специфични мерки за предотвратяване и ограничаване на въздействието, включително микроситиране, радарни и камерни системи, автоматизирано или контролирано спиране, сезонни режими, адаптивно управление и последващ мониторинг.

5. Да бъде публикувана пълната научна и методологична основа, използвана за класифицирането на защитените зони за опазване на дивите птици като зони с „висок“ и „среден“ риск, включително изходните данни, критериите, праговете, тежестта на отделните показатели и начина на оценяване, така че методологията и резултатите да могат да бъдат независимо проверени.

6. Да бъде извършен цялостен национален пространствен анализ на кумулативния ефект от всички екологични, инфраструктурни, мрежови, авиационни и други ограничения върху технически и икономически използваемия ветроенергиен потенциал на България.

7. Да бъде извършена оценка на енергийното и икономическото въздействие на предложените ограничения върху бъдещия енергиен микс, сезонния производствен профил, сигурността на снабдяването, необходимостта от внос, цените на електроенергията, корпоративните и други дългосрочни договори за доставка, инвестиционната среда и конкурентоспособността на българската индустрия.

8. Да бъде извършена оценка на съответствието на предлаганите ограничения с RED III, ЗЕВИ и целите на ИНПЕК, включително дали след кумулативното им прилагане остава реална техническа и икономическа възможност за изпълнение на националните цели за развитие на вятърната енергия.

9. Кумулативното въздействие на инвестиционните предложения да се оценява въз основа на реалистични сценарии, които разграничават действащите, строящите се и реално осъществимите проекти от изоставени, дублирани или загубили действие инвестиционни предложения и отчитат остатъчното въздействие след прилагането на съответните мерки.

10. Да бъдат определени ясни и предвидими правила за инвестиционните предложения с вече започнали процедури и направени съществени инвестиции, така че да бъде гарантирана правната и инвестиционната сигурност.

11. Преди издаването на окончателното Становище по екологична оценка да бъде проведен експертен и междуведомствен диалог с участието на Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, научната общност, представители на работодателските и индустриалните организации, природозащитните организации и ВЕИ сектора.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

АПСТЕ счита, че опазването на биологичното разнообразие и развитието на вятърната енергия могат и следва да бъдат съвместени чрез използване на актуални научни данни, прозрачна методология, индивидуална оценка на конкретните инвестиционни предложения и подходящи мерки за предотвратяване и ограничаване на въздействието.

Научната оценка и конкретно установеният риск следва да определят необходимите мерки, а не предварително определени териториални ограничения да заместват оценката на конкретния проект.

Поради изложеното настояваме предложените в ДОСВ ограничения да бъдат преразгледани преди издаването на окончателното Становище по екологична оценка на ИНПЕК и да бъдат съобразени с приложимата национална и европейска нормативна рамка, принципите на необходимост и пропорционалност и изискването за индивидуална оценка на конкретните инвестиционни предложения.

АПСТЕ е в готовност да предостави допълнителна експертна, техническа и пазарна информация и да участва в експертна среща в най-кратък срок.

С уважение,

Никола Газдов,
Председател на Управителния съвет
Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия

Бележки

¹ Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета, съображения 32 и 36 и чл. 15в.

² European Commission, Commission Staff Working Document – Guidance on designating renewables acceleration areas, SWD(2024) 333 final, 13 May 2024.

³ Закон за енергията от възобновяеми източници, чл. 5, ал. 10. Същият принцип е възпроизведен и в документацията на Министерството на околната среда и водите по Плана за определяне на приоритетните зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия.